Защо пазарите реагират хладнокръвно на геополитическата буря?

Атаките срещу Израел предизвикаха опасения от по-широк близкоизточен конфликт, дори от Трета световна война. Сериозни гласове наричат това най-опасното време в паметта на живите, със заплахи, надвиснали от Русия, Китай, Северна Корея и Иран, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Но финансовите пазари като цяло не реагираха на назряващия пожар в Газа. Американският индекс S&P 500 почти не помръдна след атаката на „Хамас“ от 7 октомври. Дори фондовите пазари, които са най-близо до зоната на конфликта, от Саудитска Арабия през Египет до държавите от Персийския залив, претърпяха умерени понижения. Нямаше движение към активи убежища на пазарите на облигации, където цените си спадаха, както и драма при петрола.

Сякаш пазарите смятат, че конфликтът няма да оправдае най-лошите страхове, както често се случва при геополитически кризи. В дните след терористичните атаки в САЩ на 11 септември, цитирани като аналог на събитията в Израел, Америка беше поставена в извънредно положение. S&P 500 спадна с 12 процента, като спадът без съмнение беше усилен от факта, че САЩ от 6 месеца бяха в рецесия, която продължи общо 8. Но тази фаза премина бързо - S&P 500 възстанови всичките си загуби до 11 октомври.

Същият модел може да бъде видян и при други случаи в миналото. Разглеждайки реакцията на фондовия пазар на 25 от най-значимите геополитически кризи след Втората световна война, включително трансгранични конфликти (като този в Корея през 1950 г.) и терористични актове (като първия бомбен атентат в Световния търговски център през 1993 г.), S&P 500 спада средно с около 4 процента, достигайки дъно след 15 дни, но се възстановява напълно след 33 дни.

16 от тези събития се случиха в Близкия изток или произтичаха от конфликти или терористични групи там - като бомбените атентати в обществения транспорт, които удариха Мадрид през март 2004 г. и Лондон през юли 2005 г. След първоначална импулсивна разпродажба пазарът обикновено възстановяваше загубите бързо. А разпродажбите след последната ескалация в ивицата Газа засега са по-малко впечатляващи, отколкото обикновено. По-голямото притеснение е повишаването на лихвите.

Като група инвеститорите изглежда реагират по различен начин на кризи от отделните хора. За хората историята остава като по-добра, отколкото е била. Умът е склонен да забравя моментите на несигурност и да си припомня миналото като добрите стари времена. На фона на спомените, които са излекувани от времето, последната криза ще се откроява като особено опасна. Това не е ирационално: в разгара на кризата изходът винаги е неясен.

Когато ръководителят на ООН говори за Близкия изток „на ръба на пропастта“, а опитни геополитически анализатори драстично повишават шансовете за нова световна война, не е безотговорно хората да разпространяват предупрежденията в социалните медии. Филтрирането на паметта е инстинкт за оцеляване, какъвто е и желанието да се огласят настоящите опасности.

За разлика от това, колективният ум на пазара разпознава геополитическия риск като историческа константа и разглежда тежките моменти в този контекст. Ясно ли е, например, че Близкият изток е по-несигурен сега, отколкото по време на който и да е от големите пожари там след Втората световна война? Че Русия е по-опасна сила след загубата на половината си боен капацитет в Украйна? Че Китай е по-голяма заплаха днес въпреки постоянното отслабване на икономиката му?

Общата сума на тези заплахи е силно несигурна и спорна; пазарът, съвкупност от милиони гледни точки, е склонен да не бърза с преценката.

Срещнах легендарния инвеститор Джулиън Робъртсън в края на 90-те години на миналия век, пише авторът. Тогава надеждите за световен мир, последвали разпадането на съветската империя, бяха заличени от нови рискове, включително от Индия и Пакистан, които извършваха поредица от ядрени опити. Робъртсън ме посъветва, като млад начинаещ инвеститор, да не реагирам прекалено, разказва Шарма.

Робъртсън цитира собствените си разговори в началото на 90-те години на миналия век с бившата министър-председателка на Обединеното кралство Маргарет Тачър, която му казала, че има риск Съветският съюз да използва ядрения си арсенал в последен опит да предотврати разпадането на своята империя. Мисълта му беше, че ужасните заплахи присъстват винаги, дори в периоди, запомнени със спокойствие, но рядко се материализират напълно. Вместо това събитията принуждават лидерите да предприемат стъпки за предотвратяване на ескалация.

Разбирането за геополитическите кризи като за историческа константа стабилизира пазарите при буря. Индивидите имат причини да разкрасяват миналото, докато се чувстват тревожни за бъдещето. Колективният ум на пазара обаче често изглежда прави по-балансирани, безпристрастни оценки на заплахите. И посланието, което пазарите изпращат сега, е, че най-лошите ни страхове няма да се сбъднат, завършва Шарма.