Необикновената смърт на корпоративна Великобритания

Корпоративната Великобритания умира. Но не от естествена смърт. Принуждавайки присъщо несигурните дългосрочни пенсионни обещания да станат, поне условно, сигурни, бяха нанесени огромни щети на капиталовите пазари в Обединеното кралство и на корпоративния сектор на страната. Твърде късно е да се поправят щетите от пропуснатите възможности. Но не е твърде късно да спрем да нанасяме още вреди в бъдеще, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Настоящите и бъдещите пенсионери в публичния сектор и сегашното поколение пенсионери в частния се радват на сигурни пенсии, свързани с доходите. По-младите поколения работници от частния сектор ще разчитат на несигурна възвръщаемост от собствените си (предимно недостатъчни) спестявания. Това е огромно неравенство между поколенията. И все пак, твърди Майкъл Тори, съосновател на консултантската фирма Ondra и съавтор на скорошна брошура за пенсиите от института „Тони Блеър“, щетите върху капиталовите пазари и корпоративния сектор са също толкова голям проблем.

Съотношението цена/печалба на британския индекс FTSE 100 е спаднало от приблизително 17 пъти през 2006 г. до 11 пъти днес. Оценките на инвеститорите би трябвало да отразяват настоящата стойност на очакваните парични потоци. Паричните потоци могат да бъдат разделени на действителните дивиденти и обратните изкупувания, направени или очаквани през последващия 10-годишен период, и паричните потоци след това - или т.нар. "терминална стойност". Компания, която създава повече стойност, отколкото разпределя на инвеститорите, изгражда терминална стойност, докато компания, която разпределя повечето от стойността, която създава, я изчерпва. Според Тори терминалната стойност на британските корпорации се е сринала от 1,6 трлн. долара през 2006 г. до 0,9 трлн. долара днес. Но докато терминалната стойност на големите корпорации в Обединеното кралство се свива, тази на конкурентите им в САЩ се е повишила с повече от 300%, като дори тази на германските и френските компании е нараснала с над 50%.

Както Уорън Бъфет казва: „В краткосрочен план пазарът е машина за гласуване, но в дългосрочен план той е кантар“. Той надлежно претегли британските корпорации и ги намери за изтощени.

Защо се случи това? Отговорът започва с масираната разпродажба на британски акции от пенсионните и застрахователните компании в Обединеното кралство. Делът на техните портфейли, инвестиран в такива компании, се е свил от над 50% до 4 на сто през последните три десетилетия. Компаниите бяха принудени и да направят 250 млрд. паунда пенсионни вноски, за да попълнят фиктивни дефицити. Доколко фиктивни бяха те, стана ясно от спада в размер на 1 трлн. паунда на пасивите им след неотдавнашния скок на лихвените проценти. Свиването на инвеститорската база драстично намали размера на капитала, набиран от британските корпорации.

Всичко това намали способността на корпорациите да инвестират и съответно да растат. Произтичащият от това спад в перспективите за ръст на печалбите и съответно на капиталовите печалби наложи по-висок дял на плащанията към акционерите, което допълнително намали паричните средства за инвестиции на компаниите. Свиването на инвеститорската база в Обединеното кралство също така увеличи плащанията към чужди инвеститори. През 2004 г. 65% от плащанията оставаха в Обединеното кралство. До 2022 г. делът спадна до приблизително 25%. Това представлява самоподсилващ се порочен кръг на корпоративна самоликвидация.

Нищо от това няма значение във въображаемата финансова икономика, в която няма национални граници, инвестициите могат да бъдат финансирани от всяка точка на света и пазарите са рационални и далновидни. Но в действителност американските компании се възползват изключително много от облагодетелствания си достъп до местните капиталови пазари, точно както американските инвеститори се възползват от по-добрите си връзки с местните корпорации. Местоположението има значение. Тъй като бизнесите във Великобритания стават все по-често собственост на чужденци, интересите на страната ще бъдат на второ място.

Съживяването на капиталовите пазари в Обединеното кралство е от насъщно значение. Това ще изисква възстановяването на големи пулове от местен собствен капитал, който ще се възползва от предимствата на познаването и контактите от страна на местните инвеститори. Такива фондове не трябва да бъдат принуждавани да инвестират в Обединеното кралство. Но те трябва да могат да виждат и да се възползват от местните възможности много по-добре от външните.

Част от отговора е консолидирането на оцелелите фондове с фиксирани доходи. Едно изпитано решение - Фондът за пенсионна защита - вече е създадено и доказано. Той има успешен консолидационен опит, с повече от 1100 усвоени фонда досега. Може да даде тласък на процеса. Друга част от отговора е преминаването към колективни фондове с фиксирани вноски вместо днешното множество по-малки фондове, от които има над 3000, според Citigroup. Отново, консолидацията е насъщна.

Атаката срещу пенсионния сектор и капиталовите пазари на Обединеното кралство е сред най-големите несправедливости между поколенията. Днешните проспериращи възрастни унищожиха пенсиoнния договор между поколенията, като наложиха нелепата цел за абсолютна сигурност. В този процес те изчерпаха капиталовите пазари, а оттам и корпоративния сектор, от който ще зависят техните деца и внуци. Това е трагедия и призив за незабавни действия, завършва Уулф.