Цената на петрола се понижава в понеделник, след като миналата седмица двата основни сорта суров петрол поскъпнаха, а инвеститорите следят дали конфликтът Израел-„Хамас“ ще привлече други страни - развитие, което потенциално би повишило цените още повече и би ударило световната икономика, пише Ройтерс.
Фючърсите върху сорта Брент поевтиняват с 36 цента, или 0,4%, до 90,53 долара за барел. Цената на американския суров петрол от типа West Texas Intermediate (WTI) се понижава с 29 цента, или 0,33%, до 87,40 долара за барел.
И двата бенчмарка поскъпнаха с почти 6% в петък, отбелязвайки най-високите си дневни печалби от април насам, тъй като инвеститорите залагаха на възможността за по-широк конфликт в Близкия изток.
За седмицата сортът Брент поскъпна със 7,5%, а WTI – с 5,9%.
„Инвеститорите се опитват да оценят въздействието на конфликта, докато мащабната сухопътна атака не е започнала след 24-часовия срок, в който Израел първо уведоми жителите на северната част на Газа да избягат на юг“, коментира Хироюки Кикукава, председател на NS Trading в Nissan Securities.
"Последствията, които може да засегнат страните производителки на петрол, са отчетени до известна степен в цените, но ако се случи действителна сухопътна инвазия и тя окаже влияние върху доставките на петрол, цените лесно ще могат да надхвърлят 100 долара за барел", коментира той.
Конфликтът в Близкия изток оказа малко влияние върху световните доставки на петрол и газ, тъй като Израел не е голям производител.
Въпреки това войната между ислямистката групировка „Хамас“ и Израел представлява един от най-значимите геополитически рискове за петролните пазари след нахлуването на Русия в Украйна миналата година на фона на опасенията за евентуална ескалация с участието на Иран.
Участниците на пазара оценяват какво може да означава един по-мащабен конфликт за доставките от страните в региона с най-големия добив на петрол в света, в който попадат Саудитска Арабия, Иран и Обединените арабски емирства.
Ако се установи, че Техеран е пряко замесен в атаката на „Хамас“, това вероятно ще е повод за пълно прилагане на санкциите на САЩ върху износа на петрол от Иран, коментира анализаторът на Commonwealth Bank of Australia Вивек Дхар в бележка от понеделник.
„САЩ пренебрегнаха санкциите си за износа на петрол от Иран тази година, тъй като искаха да подобрят дипломатическите връзки с Иран“, заяви той.
"Има риск увеличението на износа на ирански петрол с половин до 1 млн. барела на ден през тази година, равняващо се на 0,5-1% от световното предлагане на петрол, да остане на заден план, ако американските санкции бъдат приложени изцяло", добавя той.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху обеща в неделя да "разбие Хамас", докато войските му се подготвяха да навлязат в ивицата Газа в преследване на бойците на групировката.
Иран предупреди в събота, че ако "военните престъпления и геноцидът" на Израел не бъдат спрени, ситуацията може да излезе извън контрол с "огромни последици".
Заради опасения, че конфликтът ще ескалира, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен ще се върне в Израел в понеделник, за да разговаря за това „какво предстои“.
Миналата седмица САЩ наложиха първите санкции на собствениците на танкери, превозващи руски петрол на цена над тавана на Г-7 от 60 долара за барел, в опит да преодолеят пропуски в механизма, създаден за наказание на Москва за инвазията ѝ в Украйна.
Русия е един от най-големите износители на суров петрол в света и по-затегнатият контрол върху нейните доставки от страна на САЩ може да доведе до тяхното свиване.
*Цените са актуални към 9:50 ч.
10:19 | 16.10.23 г.
