Инвеститорите не трябва да се боят от компании, които горят кеш

Наскоро на една сватба чух речта на кум, която беше резултат от търсенето му в интернет за добри шеги на кумове. Или може би е използвал чатбота ChatGPT. Така или иначе беше ужасно. Това ми напомни как се чувствам понякога на конференции за инвеститори, докато мениджърите на фондове обясняват своите инвестиционни процеси, пише за Financial Times инвестиционният мениджър Джеймс Хендерсън.

Те произнасят изявленията си като свещеници, разкриващи скрити мистерии от свещените книги на малцина привилегировани. Но речта им е същата като безброй други, които съм чувал. Тя звучи така: „Ние винаги купуваме силни, генериращи кеш компании, които имат стабилни счетоводни баланси, ръст на печалбите и добри пазарни позиции.“

Иска ми се веднъж някой да каже: „Ние не се страхуваме да купуваме компании, които „горят“ кеш и, следователно, имат отслабени баланси до такава степен, че някои може да останат без пари и ще трябва да наберат свеж капитал или да фалират.“

Истината е, че както най-добрите, така и най-лошите бъдещи инвестиции попадат в тази категория. Най-добре представящата се акция в британския индекс FTSE 100 тази година е Rolls-Royce: тя е поскъпнала със 127 процента. През януари обаче новият главен изпълнителен директор Туфан Ергинбилгич предупреди персонала и инвеститорите, че компанията е „горяща платформа“. Rolls-Royce гори кеш и не е реализирала разумна възвръщаемост на инвестирания капитал.

Въведена бе програма за трансформация, която да доведе до ефективност и оптимизация. Разходите за странични проекти бяха намалени. Договорите за поддръжка са в процес на предоговаряне.

Външните събития помагат, като броят на прелетяните въздушни мили в световен мащаб се връща към нивата отпреди пандемията по-бързо от очакваното (Rolls-Royce е производител на самолетни двигатели – бел. прев.). Подобряващата се компания работи за собствения си късмет. Когато производителят успешно снижава разходите в същото време, когато ефективността на продажбите се подобрява, оперативният ливъридж води до значително разширяване на маржа.

В случая с Rolls-Royce базовата оперативна печалба за първите шест месеца на тази година достигна 673 млн. паунда - двойно повече от очакваното от анализаторите - и оперативният марж скочи от 3,4% година по-рано до 12,4%.

Тези, които търсят само компании със силни парични потоци, пропуснаха голяма възможност. Поглед към регистъра за собствеността на акциите на Rolls-Royce показва, че американските инвестиционни мениджъри с уклон към акции на стойността са били големите бенефициенти от покачването на цената. Техният анализ е отишъл отвъд последните оперативни данни, за да проучи качеството на продукта и устойчивите реактивни двигатели, които Rolls-Royce разработва.

Вярвам, че едно добре балансирано портфолио може да включва освен компании, генериращи добър кеш, и такива, които по различни причини горят пари. Именно за тях съществува борсата. Нейната роля е да осигури рисков капитал, пише Джеймс Хендерсън.

Никъде това не е по-очевидно, отколкото сред по-малките компании, където нарастват шансовете да получите съобщение за „набиране на капитал“ в даден момент, което ви кани да вложите още пари или да видите как делът ви намалява (разводнен от увеличението на капитала – бел. прев.)

Може да има най-различни причини за това. Примерът, който си спомням най-ярко, пише авторът, е от 2001 г., точно след терористичната атака срещу кулите близнаци в Ню Йорк. Исковете към застрахователите бяха огромни - от собствениците на самолетите, през тези на сградите, до компаниите, опериращи в тези емблематични небостъргачи. Имаше правен спор дали двете атаки представляват отделни събития - реално удвоявайки покритието за много от застрахованите. Нашият холдинг, тогавашният малък застраховател Hiscox, излезе на пазара два пъти - през 2001 г. и 2002 г. - за да набере около 164 млн. паунда, за да възстанови баланса си.

При увеличение на капитала това, което обикновено се случва, е, че нова порция от акции се емитират с отстъпка от цената на съществуващите (обикновено около 20-25 процента). На съществуващите инвеститори обикновено се предлага шанс да закупят тези акции пропорционално на техния дял в компанията (и понякога останалите акции от хора, които са отказали да участват в увеличението). Вследствие на емитирането на допълнителни акции стойността на ценна книга се разводнява, но на теория пазарната капитализация на компанията трябва да се увеличи.

Hiscox се разрасна силно след това. Тя успя да създаде нов бизнес на много атрактивни цени, докато други се оттегляха от пазара, защото нямаха достатъчно оперативен капитал. Емисионните цени на акциите бяха, съответно, 1,20 и 1,65 паунда. Днес акциите на Hiscox се търгуват за повече от 10 паунда. Увеличенията на капитала се отплатиха щедро.

Не винаги обаче става така. Два месеца след като COVID затвори кръчмите ѝ, Wetherspoons излезе на пазара в обичайно спешно набиране на средства, като се обърна директно към институционални инвеститори, за да се опита да набере над 140 млн. паунда от продажбата на около 15 млн. акции по 9 паунда всяка.

Мислехме, спомня си Хендерсън, че уроци и дисциплина могат да бъдат научени при трудности и намалена конкуренция, така че когато натискът бъде облекчен, компанията ще е в добра позиция да просперира. Участвахме и съжалихме за това, като продадохме акциите по-късно на загуба. Днес Wetherspoons се търгува на около 7 паунда. Това увеличение осигури жизненоважен капитал за бизнеса, но не и възвръщаемост за акционерите.

Понякога една компания набира капитал за придобивания. През 2006 г. компанията за специализирани химикали Croda издаде 12,38 млн. акции на около 5 паунда броя, за да си помогне за финансиране закупуването на конкурента Uniqema за 410 млн. паунда. Новият бизнес беше идеалното попълнение. Ние участвахме, отбелязва авторът. Днес акциите на Croda струват близо 50 паунда.

На пазара за алтернативни инвестиции (AIM) на Лондонската борса (обслужващ малки и по-рискови компании) набирането на средства обикновено идва от компании на ранен етап, които се нуждаят от капитал, за да преминат от прототип към производство или да построят заводи за разширяване на производството си. Виждаме това при компании за алтернативна енергия като AFC, ITM и Ceres.

Когато разглеждаме компании, които горят пари или набират капитал, задаваме редица въпроси:

- Има ли основателна причина за „изгарянето“ на пари - дали това е инвестиция, която ще се изплати скоро?

- Дали е заради краткосрочна криза? Ще излезе ли компанията по-силна от нея - най-добре приспособилата се на ударен пазар?

- Има ли добър бизнес - дали е в капана на събития, които ще се променят?

- Уверени ли сме в мениджмънта? Често увеличението на капитала идва с ново ръководство и с възможност за преглед на разходите и необходима реорганизация и префокусиране.

- Ясно ли е формулирана необходимостта от харчене и набиране на свежи пари?

Ако не сме доволни от някой от тези отговори, може би трябва не просто да отхвърлим поканата да хвърляме добри пари след лоши, но и да се откажем от инвестицията си.

Инвестирането в такива компании носи риск. Този риск, макар и никога елиминиран, може да бъде смекчен чрез диверсификация и добро проучване. Когато погледна назад към кариерата си, повечето от компаниите, които са генерирали най-добрата възвръщаемост в моите портфейли, са били тези, които при покупката са инвестирали много повече от парите, идващи от техните операции. В несигурността често се крият най-големите награди, завършва Хендерсън.