Колко ще продължи този път подемът на японския пазар на акции?

Дори след тазгодишния 26-процентов ръст на японските акции, един щатски долар, инвестиран в основния борсов индекс на Япония, Topix, в края на декември 1989 г., почти 34 години по-късно все още би струвал само около 80 цента. Ако този долар беше инвестиран в S&P 500, основният американски индекс, стойността му щеше да се умножи повече от 12 пъти през този период. За всеки, който е посветил кариерата си на японските пазари, това са смиряващи статистики, пише за Financial Times Брус Кърк, главен стратег за японските акции на Goldman Sachs.

Войната в Украйна и последиците от глобалната пандемия обаче косвено създадоха среда, която най-накрая би могла да обърне донякъде лошото относително представяне на Topix. Многобройни прекъсвания на веригите за доставки, съчетани със слаба йена, допринесоха за нива на инфлация в Япония, невиждани от 80-те години на миналия век. Япония също така се намира в много по-предизвикателна регионална геополитическа позиция. Страната отговори с поредица от мерки за самоукрепване, някои от които са насочени конкретно към пазарна реформа.

Като насърчава японските домакинства да насочват повече от своите активи в местни акции и като поиска от японските корпорации да повишат заплатите и да подобрят възвръщаемостта на акционерите, за да помогнат на домакинствата да компенсират загубата на покупателна способност на фона на нарастващата инфлация, премиерът Фумио Кишида се надява да създаде това, което японският кабинет нарича взаимноизгоден „благоприятен цикъл на растеж и доход от активи“.

Реформите в корпоративното управление, започнати тази година от Токийската фондова борса (TSE) и планът на правителството да удвои приходите от финансови активи за индивидуалните инвеститори, представляват само два стълба от по-дългосрочната стратегия за растеж.

Това би могло да опосредства основна преоценка на разпределението на активите на домакинствата, встрани от безрисковите, нискодоходни активи. Според Японската централна банка (ЯЦБ) само 13 процента от активите на домакинствата в Япония в размер на 2 квадрилиона йени (13,3 трлн. долара – бел. прев.) са в акции. Процентът за домакинствата в САЩ е 40.

Повторното стартиране на правителствената схема за необлагаеми инвестиции чрез индивидуални спестовни сметки, Nippon (Nisa), през януари също ще изиграе важна роля в евентуалния преход към по-високи нива на акционерната собственост в Япония.

Но това не е първият път, когато виждаме нарастващ оптимизъм по отношение на акциите. Въпреки скромната си дългосрочна възвръщаемост след спукването на балона на японските акции в края на 1989 г., индексът Topix имаше множество периоди на превъзходство спрямо глобалните си конкуренти. Всички тези подеми обаче завършваха с разочарование и спад.

Така че фокусирането върху три от тези периоди може да помогне да се установи дали сегашният подем е още един краткотраен цикъл на бум и срив или може да се развие в по-фундаментално преоценяване нагоре на целия пазар.

Първият голям подем след пазарния балон в Япония беше от 1998 до 2000 г., когато премиер беше Кейзо Обучи. Вторият, от 2003 до 2006 г., беше продиктуван от фокуса на бившия премиер Джуничиро Коидзуми върху структурната реформа. Третият продължи от 2012 до 2017 г., като основният му катализатор бяха реформите на бившия премиер Шиндзо Абе, известни като Абеномика.

И трите подема бяха предизвикани от отговорите с политики на предходни периоди на криза. Тези политики убедиха чуждестранните инвеститори, че структурните предизвикателства на Япония биват адресирани, което доведе до ускоряване на нетните покупки на японски акции от тях, което на свой ред тласна пазара нагоре. Възходящата траектория продължаваше, докато неочаквана политическа промяна или корекция в посоката на политиката, или пък нетърпението на инвеститорите към темпото на реформите не подкопаваха инерцията. Чужденците се превърнаха в нетни продавачи и индексът връщаше повечето или целия си ръст.

Фокусът върху удвояването на приходите от финансови активи и реформата на корпоративното управление изглежда подобно на предишни инициативи. Но, както бе споменато по-горе, премиерът Кишида реагира и на две нови развития: по-предизвикателната геополитика и внезапната поява на значителна японска инфлация. В резултат на това има усещане за неотложност отгоре надолу, както се вижда от натиска за реформи към TSE, който може да не е присъствал преди.

Съществува и много по-тясно съответствие между тези инициативи отгоре надолу и ангажирането отдолу нагоре от чуждестранни и местни инвеститори. Корпорациите са под все по-голям натиск от основните си акционери. Последният сезон на общи събрания отчете някои забележителни двуцифрени спадове в рейтингите за одобрение на ръководствата. Преди това беше много рядко да се види такъв тип обществена опозиция.

Topix обаче остава недостатъчно притежаван от чуждестранни инвеститори и местни домакинства в сравнение с предишните пикове. Това позициониране може да се наложи да бъде преоценено, ако се запази инерцията зад реформата.

Японският пазар все още е евтин в сравнение със своите конкуренти, като оценките са потиснати от неефективно разпределение на капитала, високи нива на излишни пари и ниски маржове на печалба. Около 47% от топ сегмента за листване на TSE все още се търгува с отстъпка спрямо балансовата стойност.

С координиран натиск на акционерите отдолу, който настоява за значимо корпоративно преструктуриране, съчетан с визии отгоре надолу за по-приятелски към акционерите японски пазар, сделката за отключване на стойност от типа веднъж на поколение за Япония най-накрая изглежда възможна. Ще е необходим продължителен натиск и от двете посоки, за да се постигне успех, но никога досега не сме виждали толкова добре съгласуван подход.

Ако съвкупността от положителни фактори не успее да се превърне в сериозна преоценка на японския пазар на акции, трудно е да си представим кога ще има по-добра възможност.