През последните 10 години инвеститори на дребно и институционални инвеститори се нахвърлиха върху взаимните фондове на паричния пазар в САЩ, за които се предполага, че са безопасно място за вложения на пари в краткосрочен план, докато инвеститорите решат какво да правят в дългосрочен план.
В момента около 5,6 трлн. долара са инвестирани в такива фондове, според Института на инвестиционните компании, спрямо 2,6 трлн. долара преди десетилетие, пише FT.
Дали това е повод за безпокойство, или просто отражение на човешкия инстинкт да пълзи нагоре по скалата на риска в замяна на по-висока доходност? Според Crane Data най-доходните фондове на паричния пазар в наши дни предлагат на инвеститорите годишна възвръщаемост от около 5 процента.
Инвеститорите определено са забелязали това. Откакто Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти през март 2022 г., банкови депозити за около 862 млрд. долара са изтеглени и инвестирани другаде, включително във фондове на паричния пазар. Това е около 12 пъти повече, отколкото изтеглените средства от големите банки след финансовата криза от 2008 г.
Като се има предвид, че JPMorgan Chase, най-голямата банка в САЩ, плаща на вложителите по техните текущи сметки 0,01 процентни пункта лихва годишно, колективното решение изглежда има смисъл. Дали обаче фондовете на паричния пазар са толкова безопасни, колкото си мислят много хора?
Индустрията беше подобрена след финансовата криза с поредица от реформи. Това стимулира голяма промяна от страна на инвеститорите.
Секторните фондове до голяма степен се предлагат в два основни вида. Правителствените фондове инвестират единствено в държавен дълг, докато основните фондове, популярни преди финансовата криза, могат да инвестират в по-широк набор от активи.
От инвестираните във фондовете на паричните пазари 5,6 трлн. долара около 4,6 трлн. долара са вложени в по-сигурните държавни фондове.
Както обаче видяхме при колапса на Silicon Valley Bank тази година, има рискове при инвестициите в държавни ценни книжа в среда на нарастващи лихвени проценти, ако тегленията на пари са активни и мениджърите на фондовете са принудени да продават активи. Това ще им носи загуби.
Потокът от пари към фондовете на паричния пазар тревожи доста инвеститори на Уолстрийт. „Никой не желае да каже истината. В тези фондове има твърде много пари и наистина няма предпазни мрежи. Хората избягаха панически от банките към по-високодоходни инструменти, без да ги разбират“, коментира анализатор, пожелал анонимност.
В в разгара на срива на SVB министърът на финансите Джанет Йелън коментира: „Ако има място, където уязвимостите на системата са ясни, това са фондовете на паричния пазар.“
Ето го проблемът с фондовете на паричния пазар: за разлика от банковите депозити, които са застраховани до 250 хил. долара от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите, фондовете на паричния пазар не са застраховани. С фондовете на държавните парични пазари рискът от загуба на пари е много нисък. При основните фондове обаче има по-голям риск в замяна на предлаганата по-висока възвръщаемост.
Например фондът на паричния пазар Dreyfus, който е част от Bank of New York Mellon, управлява активи на стойност около 2,4 млрд. долара. Той съществува от 41 години и предлага на инвеститорите 5 процента годишна доходност. Фондът не крие рисковете: „Инвестицията във фонда не е банков депозит. Тя не е застрахована или гарантирана от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите или друга правителствена агенция. Бихте могли да загубите пари, като инвестирате във фонда“.
Разкриването и предупреждението е доста шаблонно, но е ясно. Въпреки това инвеститорите се стичат към този и други такива фондове, за да си докарат по-висока доходност.
Както много хора без съмнение си спомнят, през септември 2008 г. Резервният първичен фонд, един от най-старите и най-известни фондове на паричния пазар, „счупи парите“ в разгара на финансовата криза. Стойността на това, което изглеждаше като сигурни инвестиции – като тези в облигациите на Lehman Brothers – рязко загуби стойност след колапса на банката. Това принуди фонда да търгува тези облигации с огромна отстъпка.
Това беше един от малкото случаи, когато фонд на паричния пазар падна под номиналната стойност и допълнително напрегна и без това нервната финансова система.
Очевидно същото може да се случи отново при трус на финансовите пазари и последваща паника. Инвеститорите може да се опитат да избягат от фондовете на паричния пазар, за да се върнат към депозити, гарантирани от FDIC. Изтичането ще принуди фондовете да продават активи, чиято стойност ще пада, а това ще доведе до загуба на стойност и ще ускори срива по спиралата.
Това е работата с финансовите кризи. Знаем, че те се появяват с известна редовност и че в ретроспекция е лесно да се видят предупредителните знаци. Фондовете на паричния пазар станаха по-безопасни, да, но все още има рискове, които трябва да бъдат внимателно наблюдавани.
12:37 | 30.09.23 г.
