Имаше време, когато инвеститорите разбираха, че геополитиката има реално влияние върху финансовата волатилност и икономиките. По време на Студената война международното напрежение се проявяваше чрез смесица от прокси войни и дипломация с високи залози. Като младо момче в Източен Йерусалим в края на шейсетте години преживях една такава война през юни 1967 г. Това ме научи, че рискът не е същото като волатилността – той носи възможността да загубиш всичко, пише за Financial Times Сакер Нусейбех, главен изпълнителен директор на Federated Hermes Limited.
Пикът на тази ера дойде през 1973 г. Същата година, която възвести изтеглянето на САЩ от Виетнам, дойде и войната Йом Кипур и последвалата криза с цените на петрола. След това, през 1989 г., падна Берлинската стена и политологът Франсис Фукуяма обяви „края на историята“.
Така започна, преди почти 30 години, широко разпространеното убеждение, че глобализацията представлява преплитането на регионалната икономика и края на геополитиката, засягаща инвестициите, освен в маргинални развиващи се икономики.
Допреди руските танкове да нахлуят в Украйна миналата година живяхме в период на относително глобално спокойствие, в сравнение с по-голямата част от 20-ти век. В резултат на това много инвеститори забравиха колко централна може да бъде геополитиката при вземането на инвестиционни решения, смята Нусейбех.
Имаше може би три причини, поради които геополитиката бе останала на заден план в моделите на инвеститорите. Първо, еуфорията, последвала разпадането на Съветския съюз, погрешно убеди мнозина, че сме навлезли в ера на демократична политика по целия свят. Мнозина също смятаха, че западните сили притежават най-голямата военна мощ, както се виждаше от войната в Ирак в началото на този век.
Второ, имаше погрешно убеждение, че свързаната глобална икономика е нов феномен, докато всъщност международната търговия датира от древни времена.
Трето, засили се идеята, че тази взаимосвързаност ще доведе до края на конфликтите между нациите и геополитическите трудности вече няма да влияят върху икономическия пейзаж.
Може да се каже, че семената на новата ера бяха посети с „пинг-понг дипломацията“ от 70-те години и началото на трансформацията на Китай в икономическата суперсила, която е днес. Това създаде широки възможности за инвеститорите (които пренебрегнаха неизбежното нарастващо съперничество между Пекин и Вашингтон).
Днес скорошният ход на Китай да ограничи износа на два ключови метала, използвани за производството на чипове, поради търговския му спор със САЩ, ни напомня, че икономиката е продължение на политиката с други средства. Това не означава, че няма възможности за инвестиране и извличане на полза от появата на нов икономически пейзаж. Но инвеститорите се нуждаят от специфичен набор от умения за това.
Мениджърите, които могат да се ориентират в днешните геополитически рискове, са тези, които са в най-добра позиция да генерират дългосрочна, стабилна възвръщаемост. Онези, които не успеят да вземат предвид подобни рискове, може не просто да изпитат временна волатилност, но и да загубят всичките пари на клиентите си - както инвеститорите в руски активи научиха по трудния начин след решението на президента Владимир Путин да нападне Украйна.
Предизвикателството за фонд мениджърите днес е да развият инстинкт за геополитически риск, въпреки че в повечето случаи те всъщност не са го изпитвали.
Компаниите за управление на активи трябва да се уверят, че притежават съответните умения за днешния свят. Индустрията трябва да измисли откъде да набира персонал, например, за да се снаряжи с правилните перспективи и експертиза. Висшистите с дипломи по политика и история са толкова важни и уместни днес, колкото и тези, които са учили финанси и икономика. Разнообразието на мисленето е толкова важно, колкото и разнообразието на подготовката. Често двете вървят заедно.
Преди две десетилетия инвестирахме в създаването на специален отдел, споделя авторът. Това звено разговаря с компаниите и ги предизвиква относно видовете и обхвата на рисковете, които те анализират, за да им помогне да оценят доколко устойчиво са позиционирани да доставят възвръщаемост на акционерите. Геополитическият риск е част от тази оценка. Това е толкова уместно за развиващите се пазари, колкото и за развитите, както показа икономическият експеримент на бившия британски премиер Лиз Тръс и неотдавнашните протести срещу полицията във Франция.
Разбира се, трябва да продължим да разглеждаме влиянието на паричната политика, както и икономическите и природни рискове, в комбинация с ефектите на геополитиката. Много от тези фактори са взаимосвързани, като например възможността за масови миграции, причинени от идеологическите капризи на отделни държави или изменението на климата.
Като инвеститори, вземането под внимание на тези геополитически рискове може да бъде решаващата разлика между това да защитите възвръщаемостта си или да останете без нищо, завършва Нусейбех.
16:47 | 17.08.23 г.
