Рублата проби психологическото ниво от 100 рубли за долар за първи път от март миналата година, въпреки че Руската централна банка се опита да спре поевтиняването ѝ, като спря покупките на чуждестранна валута на вътрешния пазар до края на 2023 г., предаде Bloomberg.
От началото на годината руската валута е поевтиняла с около 25% спрямо долара, което я поставя сред трите най-слабо представящи се валути от развиващи се пазари заедно с турската лира и аржентинското песо.
Стойността ѝ е намаляла почти наполовина спрямо пика си от юни миналата година на фона на войната в Украйна и санкциите срещу Русия, включително ограничаването на цените на петрола, които намаляват приходите от износ.
Централната банка обяви в сряда, че ще спре да купува чуждестранна валута на вътрешния пазар по силата на бюджетен механизъм, който беше въведен, за да предпази икономиката от колебанията в цените на суровините. Решението има за цел да "намали волатилността на финансовите пазари", заявиха от регулатора.
"Текущият валутен курс се отклонява значително от фундаменталните нива и в близко бъдеще се очаква неговото нормализиране", заяви икономическият съветник на президента Владимир Путин Максим Орешкин пред агенция ТАСС, цитиран от Ройтерс. "В интерес на руската икономика е да има силна рубла", каза той.
"За да се стабилизира рублата, според нас основният лихвен процент трябва да се повиши до 10%, а разходите на федералния бюджет да се поддържат в рамките на фискалния таван. Рублата може да спечели от по-високите цени на суровия петрол, но вътрешната парична политика ще остане по-надеждна котва за валутата. Централната банка на Русия ще трябва да повиши основния лихвен процент с 50-100 базисни точки на заседанието си на 15 септември, за да стимулира вътрешните спестявания и да намали вноса", коментира Александър Исаков, икономист за Русия в Bloomberg.
Според последните данни на централната банка приходите на руските износители на петрол и газ са намалели до 6,9 млрд. долара през юли от 16,8 млрд. долара през същия период на миналата година. Облекчаването на ограниченията за движение на пари в чужбина също доведе до ускорено изтичане на капитали, тъй като руснаците активно прехвърлят средства в чуждестранни сметки.
Управителят на централната банка Елвира Набиулина неколкократно изтъкна влошаването на външнотърговските условия като основна причина за слабостта на рублата, като същевременно изключи възможността за интервенция в подкрепа на валутния курс.
"Не виждаме никакви рискове за финансовата стабилност" от спада на рублата, заяви в петък пред репортери подуправителят на централната банка Алексей Заботкин. Централната банка продължава да се придържа към политиката на плаващ валутен курс, която "позволява на икономиката да се адаптира ефективно към променящите се външни условия", каза той.
10:45 | 14.08.23 г.
