Европейската централна банка (ЕЦБ) отново е на нокти и този път лошите новини идват не от Гърция, Италия или останалите обичайни заподозрени в по-бедния юг на еврозоната.
Най-голямата членка на еврозоната и неин икономически двигател – Германия, е засегната от токсична комбинация от слаба търговия с ключовия ѝ партньор Китай и спад в производствения и строителния сектор, пише Ройтерс.
В допълнение, бизнес моделът, който се основава на евтини изкопаеми горива от Русия, се разклати сериозно заради войната в Украйна.
Проблемите в Германия възпрепятстват растежа в еврозоната като цяло и заплашват да я тласнат към рецесия, вместо към „мекото приземяване“ на умерен растеж и инфлация, които ЕЦБ беше начертала и САЩ се надяват да постигнат.
Това налага промяна в нагласата на ЕЦБ и изключване на възможността за пауза на рязкото повишение на лихвените проценти. Вместо това централните банкери на еврозоната открито говорят за още лихвени увеличения.
Пазарите смятат, че централната банка на зоната с единна европейска валута може да обърне увеличенията по-скоро, както направи по време на последния си цикъл на затягане на паричната политика през 2011 г. във вихъра на дълговата криза, обхванала Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Кипър.
„Има някои прилики между обстоятелствата от 2011 г. и сега“, коментира Ричард Портс, професор по икономика в London Business School. „Имаше голям шок в предлагането и инфлацията очевидно щеше да бъде много кратка“, допълва той.
За разлика от тогава, сега Германия, а не южната част на Европа, е в епицентъра на проблема. Много анализатори изтупаха от праха прозвището „болният човек на Европа“, използвано последно за тази страна в първите години на новия век.
Не е без ирония, че изразът е употребен от руския император Николай I за Османската империя през XIX век. Голяма част от настоящите несполуки на Германия също произхождат от Русия, на която Берлин разчиташе за една трета от своите енергийни доставки. Войната в Украйна обаче сложи край на този евтин внос.
Проблеми на страната създава и огромният индустриален сектор, който се забави с модернизацията заради липсата на инвестиции, както и недостигът на работна ръка.
„Ако правителството не предприеме решителни действия, Германия вероятно ще остане в дъното на таблицата по растеж в еврозоната“, коментира Ралф Солвен, икономист в Commerzbank.
По-високите лихви оказват сериозен натиск върху производителите, тъй като те зависят от инвестициите, а никоя друга страна в еврозоната няма толкова голям индустриален сектор, колкото Германия.
„Разхлабването на паричната политика заради Германия, която е в трудна позиция, би било неразумно, но продължаване на затягането би добавило макронатиск към натиска на микроравнище, който тормози икономиката“, добавя Ричард Портс от London Business School.
Това поставя ЕЦБ в ситуация, в която трябва да обмисли приключване на своя цикъл на затягане, преди да се стигне до устойчив спад на основната инфлация. Създаването на такава изрична връзка между основната инфлация и необходимостта от продължаване на повишаването на лихвените проценти може да се окаже неудобно за ЕЦБ, която сега се опитва да измести акцента от повишаването на разходите по заемите към поддържането им на по-високи равнища.
Първият знак за промяна в наратива беше даден на последното заседание на ЕЦБ и това изненада пазарите. След като през юни обяви, че ЕЦБ не мисли за пауза в увеличаването на лихвите, председателят на централната банка на еврозоната Кристин Лагард промени курса на последната си пресконференция.
По-късно, когато данните показаха, че основната инфлация в еврозоната се задържа на равнище от 5,5%, ЕЦБ избра да подчертае, че повечето други измерители на основните цени показват признаци на спад. Членът на борда на ЕЦБ Фабио Панета след това изказа аргументи за „постоянство“ в поддържането на високи лихви, а не допълнителното им повишаване.
Всичко това подготвя сцената за възможна пауза в повишаването на лихвените проценти през септември и обещание за поддържане на разходите по заемите на по-високи равнища за известно време. Пазарите обаче се съмняват, че това ще продължи дълго и очакват значителни намаления на лихвите през втората половина на следващата година.