Пет фактора вещаят насрещни ветрове за дългосрочните инвеститори

Твърде лесно е за инвеститорите да влязат в капана на краткосрочните новини и да се съсредоточат върху последните сигнали за корпоративните печалби или формулировки на председателя на Федералния резерв на САЩ. Но тези, които гледат дългосрочния хоризонт, трябва да се фокусират върху пет фактора, които движат растежа на световната икономика и възвръщаемостта на инвестициите - демография, енергийни доставки, дълг, инфлация и геополитика, пише за Financial Times финансовият журналист Филип Когън.

Тези фактори си взаимодействат по сложни начини, което прави прогнозирането особено трудно. Вземете демографията. Застаряването на западното население означава, че общият икономически растеж ще бъде още по-труден за постигане в бъдеще, както Япония вече показа (въпреки че не се представя толкова зле по отношение на брутния вътрешен продукт на човек). Досега застаряването на населението се свързваше също с ниска инфлация и ниски лихвени проценти. Бейбибумърите (следвоенното поколение – бел. прев.) спестяваше пари за пенсиониране, поддържайки предлагането на спестявания, докато бавните темпове на икономически растеж обезсърчаваха бизнес инвестициите.

Всичко това може да се промени, както твърдят Чарлз Гудхарт и Манож Прадхан в книгата си „Големият демографски обрат“. Старите хора ще харчат натрупаните си спестявания, особено когато се нуждаят от грижи за състояния като деменция, докато недостигът на работници ще повиши преговорната сила на труда и по този начин реалните заплати. Инфлацията и лихвените проценти ще растат.

Скокът на цените и лихвите напоследък се дължи много повече, разбира се, на два от другите фактори: геополитика и енергийни доставки. През последните около 20 години геополитиката предизвикваше периодично колебание на пазара, но инвеститорите се научиха да гледат на войните и случайните терористични атаки като на краткосрочни явления. В по-дългосрочен план обаче геополитиката е много важна; световната икономика щеше да изглежда много по-различно днес, ако през 80-те години Дън Сяопин не беше насочил Китай към експортно ориентирана и толерантна към пазара икономика.

Използването на енергийните доставки като геополитическо оръжие започна през 70-те години на миналия век с петролното ембарго на ОПЕК и учетворяването на цената на суровия петрол, което създаде стагфлация в западните икономики. Руската инвазия в Украйна демонстрира зависимостта на Европа от режима на Владимир Путин за доставките на газ.

И докато западният свят се опитва да загърби изкопаемите горива, той е изправен пред друго геополитическо предизвикателство; две китайски компании произвеждат повече от 50 процента от батериите за електрически автомобили в света, докато делът на Китай в световното производство на соларни панели е стряскащите 80 процента. Като се има предвид често заявяваното желание на китайския режим да се „обедини“ с Тайван, страна с демократично избрано правителство, може да има още горещи геополитически точки.

Развитието на Китай може също да определи перспективите за глобалната инфлация. Евтините стоки, произвеждани от Китай през последните 30 години, може би са изиграли по-голяма роля от предполагаемата експертиза на централните банкери за поддържането на ниска инфлация. Но населението на Китай в трудоспособна възраст сега е в постоянен спад, а растежът на страната се колебае през последните години. Освен това геополитическото напрежение означава, че глобализацията, макар и не в отстъпление, е в застой; през 2022 г. износът е бил малко по-нисък, като дял от глобалния БВП, отколкото през 2008 г. Тъй като глобализацията е толкова конкурентна сила, нейното забавяне може да е намалило натиска върху инфлацията.

Ако светът е навлязъл в ера, в която е по-вероятно инфлацията да изненада в посока нагоре, това има важни последици за пазарите. Централните банки ще трябва да поддържат лихвените проценти по-високи, отколкото през 2010-те. Един ключов момент при рисковите активи, като акциите, е, че ниските лихвени проценти намаляват ставката, с която се дисконтират бъдещите парични потоци. Това увеличава настоящата стойност на активите. Следователно, по-високите лихви трябва да намалят оценките. Освен това по-високата доходност на облигациите и кеша увеличава тяхната краткосрочна привлекателност в сравнение с акциите.

Още по-голям проблем е, че потребителите, компаниите и правителствата се възползваха от ниските лихвени проценти, за да заемат пари евтино. По време на пандемията от Covid съотношението на дълга на публичния и нефинансовия частен сектор към световния БВП достигна връх от 257 процента през 2020 г., според МВФ. То спадна с 10 процентни пункта през 2021 г., но все още беше повече от два пъти по-високо от нивото му в началото на 80-те, когато лихвените проценти бяха на исторически връх.

Само част от този дълг трябва да бъде рефинансиран през дадена година, но неизбежно, когато това стане, някои кредитополучатели ще бъдат под напрежение. Вече имаше минибанкова криза през пролетта на 2023 г. и, както посочва Торстен Слок от Apollo Global Management, делът на дефолтите, както при облигациите, така и при заемите с ливъридж, започна да се повишава.

В обобщение, пет големи фактора изглежда създават значителни насрещни ветрове за световните пазари в дългосрочен план. Демографията ще означава по-бавен растеж; енергийните доставки могат още да се нарушат; дълговите проблеми ще са по-големи, ако инфлацията и лихвените проценти са по-високи; и всичко това може да бъде задълбочено от геополитически шокове. Това не означава, че няма да е възможно да се правят пари от рискови активи. Но вероятно ще бъде много по-трудно, отколкото през 2010-те.