Броят на листванията на акции на компании в Европа е достигнал най-ниското си ниво от световната финансова криза насам, показвайки тежкото състояние на пазара на първични публични предлагания (IPO) в региона в момент на забавяне на икономиката и привлекателността на САЩ за компаниите, които искат да излязат на борсата, пише Financial Times.
Само 34 компании са предприели стъпка за публично листване на акциите си в Европа през първото полугодие на тази година, което е най-малкият брой от 2009 г. насам, когато периодът след световната финансова криза замрази пазарите.
Спадът в броя на IPO-тата се случва в период на дълбоко притеснение за фондовите пазари в Европа, които изпитват затруднения да привличат компании с висок растеж. Много бизнеси избират вместо това да листнат книжата си в САЩ, привлечени от по-големия набор на капитали и инвеститори, които са по-склонни да поемат рискове и да финансират нови компании.
Привлекателността на Ню Йорк стана още по-явна тази година, след като компании, включително британският производител на чипове Arm, избраха да се листнат там вместо в родината си. Компании, които вече се търгуват на европейски борси, също обмислят да поемат към американските брегове. Компанията за добив на злато AngloGold Ashanti и компанията за строителни материали CRH планират да променят местата на листванията си, а енергийните групи Shell и Total изразиха притеснения за листванията на акциите си в Европа по-рано тази година.
„Липсата на IPO дейност е поразителна“, коментира Ричард Спилсбъри, партньор за британските капиталови пазари в PwC.
Компаниите са набрали едва 2,4 млрд. евро в Европа през първото полугодие на 2023 г. чрез IPO-та, което също е най-ниският общ обем от 14 години насам, сочат данни на Асоциацията на финансовите пазари в Европа (AFME). Набраният капитал е намалял с 42 на сто спрямо същия период на миналата година.
Европейските фондови пазари изпитват затруднения да привличат компании за листване тази година, тъй като растящите лихви и рекордно високата инфлация принуждават много бизнеси да отлагат плановете си да излязат на борсата.
„Има повтаряща се тема с някои европейски компании, които предпочитат да листнат акциите си в чужбина, защото в САЩ има по-добра ликвидност“, коментира Хулио Суарес, директор на отдела за анализи в AFME. „Структурно погледнато, американските капиталови пазари са по-привлекателни за рисковия капитал“, казва още той и допълва, че Европа изпитва затруднения заради „структурна липса на конкуренция“.
Американският пазар на листванията е изправен пред далеч по-слабо забавяне тази година със 75 компании, вписали акциите си на борсата, през първото полугодие и набрани 11,5 млрд. долара, което е най-ниският обем и стойност от 2015 г. насам, сочат данни на Dealogic.
Румънският производител на електрическа енергия Hidroelectrica набра 1,6 млрд. евро на фондовата борса в Букурещ през юли, с което се превърна в най-голямото листване на фондов пазар в Европа от началото на годината. Най-голямото IPO в Лондон тази година беше финтех компанията CAB Payments, която набра 300 млн. паунда миналия месец.
Спилсбъри допълва, че представянето на цената на акциите на листнатите компании през последно време е „доста слабо като цяло“, фактор, който възпира някои фонд мениджъри да се ангажират с нови IPO-та. Книжата на листнатата в Лондон CAB Payments поевтиняха с 10% в първия ден от търговията с тях.
„Има страх на пазара, че ще купят нещо, което ще поевтинее незабавно“, допълва Спилсбъри.
Замрелият пазар на листвания в Европа налага отговор от държавните ръководители. Великобритания планира поредица от реформи, които включват стимули пенсионната индустрия да насочва средства към компании с висок растеж, за да се спре спадът в броя на компаниите, които излизат на Лондонската фондова борса. Представители на ЕС също се опитват да опростят процеса на листванията в блока и да подобрят анализите на инвестициите, така че малки и средни по размер компании да са по-видими за потенциални инвеститори.
10:43 | 03.08.23 г.
