Ще се запази ли оптимизмът на пазарите тази седмица, или ще бъде попарен от новите данни?

Последната седмица на най-горещия юли в историята ще бъде запомнена освен с високите температури и с няколко важни икономически събития. Всички очакваха допълнителното повишение на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ (Фед) и Европейската централна банка (ЕЦБ) и в крайна сметка действията на регулаторите отговориха на очакванията им.

В сряда Фед увеличи отново лихвите с 25 базисни пункта до диапазона 5,25-5,50% - ниво, наблюдавано последно през 2007 г., когато пазарът на недвижимите имоти се срина. Въпреки всичко сценарият за „меко кацане“ на американската икономика още остава актуален сред икономистите.

Вероятността от рецесия е все по-малка и за това гарантират ревизираните надолу прогнози на банки като Goldman Sachs и поредицата икономически данни, които наблюдавахме през седмицата.

В четвъртък стана ясно, че американската икономика се е разраснала с 2,4% на годишна база през второто тримесечие, или доста над прогнозата на икономисти, анкетирани от Ройтерс, които оценяваха ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на 1,8%. Ден по-късно американското Бюро за икономически анализи съобщи, че предпочитаният индикатор за инфлацията на Фед - индексът за разходите за лично потребление, се е забавил през юни до 4,1% спрямо 4,6% през май. Индексът на разходите за труд е нараснал с 1% през второто тримесечие спрямо 1,2% през периода януари-март. Въпреки доброто представяне на икономиката представителите на централната банка, начело с гуверньора Джером Пауъл, заявиха, че все още имат работа за вършене, докато върнат инфлацията към целевото ѝ равнище от 2%, и не изключиха възможността за ново повишение на следващата си среща.

Паралелно, на Стария континент Европейската централна банка (ЕЦБ) действа по същия начин като американския регулатор. Тя повиши за девети пореден път основните лихви в еврозоната, с по 25 базисни пункта, превръщайки ги в най-високите такива, откакто банката съществува. В своето изявление след срещата си от ЕЦБ аргументираха решението си с базисната инфлация, която все още остава висока на ниво от 5,5% през юни на годишна база и доста над целта от 2%.

Въпреки спекулациите, че това може би е краят на цикъла на затягане на паричната политика в Европа, изявлението на гуверньора на ЕЦБ Кристин Лагард след срещата по-скоро показа, че нищо не е сигурно и данните ще бъдат определящи дали през септември ще има допълнително повишение. Икономистите бяха на същото мнение. Гуверньорът на италианската централна банка Иняцио Виско заяви, че „има риск да стигнем твърде далеч и мисля, че трябва да бъдем внимателни“, като не изключи и противоположния опасен сценарий – „да направим твърде малко, така че е необходимо да действаме балансирано и да решаваме въз основа на входящите данни за инфлацията“.

Данните за БВП, публикувани през изминалата седмица от някои от най-големите икономики в еврозоната, обрисуваха смесена картина. Икономиката на Франция е нараснала с 0,5% през второто тримесечие спрямо първите три месеца от годината, което представлява ускорение спрямо ръста от 0,1% за предишния период, а германската икономика стагнира. Икономическият растеж в Испания възлезе на 0,4%, което е леко забавяне спрямо 0,5% през предходното тримесечие. Още в началото на седмицата ще бъдат публикувани данните за икономиката на еврозоната като цяло.

Последната централна банка, чиято среща се състоя миналата седмица беше японската. Противно на останалите два регулатора, Японската централна банка остави лихвите непроменени, но предприе стъпки към по-гъвкава политика за контрол върху кривата на доходността (ККД), показвайки нарастващите опасения заради растящите странични ефекти от продължително смекчаване на паричната политика. Строгата политика на Япония за контрол на кривата на доходността вече ще позволява движения в диапазона около плюс и минус 0,5% без "строги ограничения", заявиха от регулатора. На двудневното си заседание, което приключи в петък, централната банка запази непроменена краткосрочната си цел за лихвите от минус 0,1% и тази за доходността по 10-годишните държавни ценни книжа от около 0%.

Продължаващият сезон на отчетите миналата седмица също ни зарадва с добри новини миналата седмица.

В САЩ се откроиха отчетите на технологичните гиганти Alphabet и Meta, които надминаха очакванията на икономистите с резултатите си за второто тримесечие, предизвиквайки оптимизъм на пазарите. Цената на техните акции се повиши в края на седмицата.

В Европа част от добрите отчети бяха тези на най-голямата банка в еврозоната BNP Paribas, която се представи по-добре от очакваното през второто тримесечие, а към нея се присъединиха френско-нидерландската авиационна група Air France-KLM и Stellantis.

Пазарите оцениха това подобаващо и отбелязаха повишения през седмицата.

В САЩ бенчмаркът на сините чипове Dow Jones напредна с 0,65% миналата седмица до ниво от 35 459,29 пункта, седмичният ръст на широкия измерител S&P500 е 0,85% до 4582,23 пункта, а технологичният показател Nasdaq се повиши с 0,4% през изминалата седмица до ниво от 14 316,66 пункта. Ръстът от началото на годината до момента на S&P 500 е 20%, а индексът Nasdaq Composite, в който са включени някои от най-големите технологични компании, се е повишил с 37% от началото на годината.

Седмичните резултати на европейските индекси също са положителни. Германският DAX напредна с 2,13% до 16 469,75 пункта, френският CAC 40 записа седмично повишение от 0,96% до 7476,47 пункта, а британският показател FTSE 100 прибави 0,40% към стойността си миналата седмица до 7694,27 пункта.

Представянето на основните индекси в Азиатско-Тихоокеанския регион е следното: японският Nikkei 225 се повиши с 0,34% за цялата седмица и достигна ниво от 32 759,23 пункта, в Хонконг индексът Hang Seng записа седмичен ръст от 5,56% до 19 916,56 пункта, а в континентален Китай показателят Shanghai Composite се повиши с 3,75% до 3275,93 пункта.

На петролния паза, двата основни сорта Брент и West Texas Intermediate поскъпнаха с почти 5% през миналата седмица, приключвайки пета поредна седмица с повишения. Цената и на двата бенчмарка е напът отбележи месечен ръст от над 13% през юли.

Миналата седмица пазарите се движеха добре, а ето и кои са събитията и данните, които биха могли да зададат тона през настоящата:

В САЩ инвеститорите ще следят отблизо доклада за работните места, отчитането на индекса за фабричната активност на Института за управление на доставките (ISM) и индекса на мениджърите по поръчките в производството (PMI) и проучването за свободните работни места на JOLTS. Очаква се новооткритите работни места в неселскостопанския сектор да са се увеличили с 200 хил. през юли, което би било най-ниското им ниво, откакто бе регистриран спад през декември 2020 г., което отразява потенциалните ефекти от безпрецедентното затягане на паричната политика на Федералния резерв през последните месеци. Освен това сезонът на отчетите за второто тримесечие ще бъде в разгара си, включващ резултатите на компании като Apple, Amazon, Alibaba Group, Uber Technologies, Pfizer, Gilead Sciences, Moderna, Starbucks, Etsy, PayPal Holdings и Airbnb.

Инвеститорите ще следят и за промените в заетостта в доклада на ADP, производителността на труда и разходите за труд през второто тримесечие и фабричните поръчки.

Във Великобритания вниманието на всички ще е насочено към предстоящата среща на Английската централна банка (АЦБ), като прогнозите са, че централните банкери ще повишат основния банков лихвен процент с 25 базисни пункта до 5,25%, най-високото ниво на лихвата от април 2008 г. насам. На икономическия фронт, Великобритания ще публикува данни за своя паричен индикатор, от Nationwide Building Society се очаква доклад за цените на жилищата, а S&P Global ще отчете актуалното ниво на индекса на мениджърите по поръчките.

Навсякъде в Европа ще бъдат публикувани първоначалните данни за брутния вътрешен продукт и инфлацията за второто тримесечие както за еврозоната, така и за Италия. Очаква се икономиката на еврозоната да се завърнала към растежа през второто тримесечие на годината, докато прогнозата за италианската икономика сочи стагнация.

Инфлацията в еврозоната също е на фокус, като годишната инфлация се е забавила до 5,3% през юли, най-ниското ѝ от януари 2022 г. насам. Базисната инфлация е на равнище от 5,4%, оставайки близо до рекордните нива от 5,7%.

В Германия се очаква данните да отчетат спад на фабричните поръчки през юни след два последователни месеца на ръст. Данните за заетостта в Германия, Испания и Италия също ще бъдат публикувани тази седмица, а също и актуалното измерение на PMI от S&P. Тази седмица ще бъдат публикувани и данните за продажбите на дребно и цените на производител в еврозоната, търговския баланс на Германия, индустриалното производство на Франция и Италия.

Ще бъдат отчетени нивата на инфлация в Швейцария и в Турция.

В Азия данните за индекса на мениджърите по поръчките PMI на Китай за юли ще очертаят най-актуалната картина за бавното икономическо възстановяване на страната, а вероятно ще бъдат и показател за степента на икономическа подкрепа от правителството. Втората по големина икономика в света също ще публикува баланса по текущата си сметка за второто тримесечие.

Една натоварена седмица от японски данни ще започне с публикуването на протокола от заседанието на Японската централна банка, след като регулаторът изненадващо разхлаби своята политика за контрол на кривата на доходност. Продажбите на дребно през юни, индустриалното производство, нивото на безработица и потребителското доверие за юли също ще бъдат отчетени през новата седмица.

В Австралия се очаква централната банка да повиши основния си лихвен процент с 25 базисни пункта след паузата този месец, тъй като инфлацията се е забавила незначително през последния месец.