Макропъзелът на първото полугодие: Банки срещу машини

Първите шест месеца на 2023 г. бяха изпълнени със събития за финансовите пазари - от поскъпването на високотехнологичните акции, предизвикано от изкуствения интелект, през загубите на стоковите пазари и завръщането на криптовалутите до най-тежката банкова криза след Lehman Brothers, пише Ройтерс.

Всички те са обвързани с непрекъснатото покачване на лихвените проценти. Точно то разтърси пазарите през 2022 г. Но сега всеобщото мнение е, че краят на икономическия цикъл е близо.

Какво случи на пазарите през първата половина на 2023 г.? 

Първото полугодие донесе силен ръст на стойността на акциите на публичните компании по света с 12%, или общо 6 трлн. долара.

Благодарение в голяма степен на ChatGPT, изкуственият интелект подпомогна технологичните гиганти да отбележат общ ръст от 70%.

Ценните книжа на Apple, Microsoft, Alphabet (компанията майка на Google), Amazon и Netflix са отбелязали ръст на стойността си от 35% до 50%.

Акциите на Meta и Tesla поскъпнаха над два пъти, а търсенето на полупроводници за изкуствения интелект изстреля Nvidia със 180%, вкарвайки я за кратко в елитния клуб на американските компании с пазарна капитализация от 1 трлн. долара.

"По принцип нещата изглеждаха толкова мрачни в края на миналата година, че не беше необходимо много, за да се вдигнат пазарите", коментира Тревър Грийтам от Royal London Asset Management.

Но по отношение на ръста в технологичния сектор той смята, че "това може да се окаже и балон", защото компаниите сега ще трябва да отчетат 40% повишение на печалбите, за да оправдаят завишените си оценки.

Средната стойност на акциите от състава на японския борсов индекс Nikkei е нараснала с 16% в доларово изражение и с 26% в йени, подготвяйки се за най-добрата си година от десетилетие насам.

Златото поскъпна с 5%, ръстът при държавните облигации е между 3% и 6%, а държавите, които са в най-тежко финансово състояние, се справиха дори по-добре.

Облигациите на Ел Салвадор, който в момента се опитва да избегне дефолт, са донесли възвръщаемост от цели 58%. Облигациите на Шри Ланка са постигнали възвръщаемост от 34%, на Замбия - от 24%, а опустошените от войни Украйна и Пакистан и Аржентина, която е в серия от дефолти, са реализирали по 19% всяка.

"Това е забележително", казва Виктор Сабо, директор на портфолиото на Abrdn за нововъзникващите пазари. "Приблизително половината от миналогодишните загуби са възстановени през тази година и всичко това се е случило през последните няколко месеца."

Йената и юанът

Доларът като цяло е по-стабилен. Япония все още не е увеличила лихвените си проценти, а китайската икономика все още се задъхва, в резултат на което йената и юанът са поевтинели съответно с 9% и близо 5%.

Докато Турция се опитва да разреши проблемите си след преизбирането на Тайип Ердоган за президент, стойността на лирата отново падна, този път с 28%.

Египетската валута се обезцени с още близо 20%, нигерийската найра - с 40%, а на другия полюс са колумбийското и мексиканското песо, както и унгарският форинт, които поскъпнаха с между 10% и 17%.

През тази година централните банки в света са прибегнали до общо около 90 лихвени повишения спрямо едва 17 понижения. Ако се добавят и миналогодишните решения на регулаторите, се получават малко над 470 увеличения и 1202 намаления от световната финансова криза през 2008 г. насам.

Федералният резерв (Фед) на САЩ покачи лихвените си проценти с общо 500 базисни пункта от почти нулевите стойности през миналата година, а Европейската централна банка ги вдигна с 400 базисни пункта. Много развиващи се страни реализираха и по-големи лихвени увеличения. Дори ултраразхлабената парична политика на Японската централна банка може би наближава крайъгълен камък.

Всичко това носи със себе си множество трусове.

Двугодишната доходност по американските държавни ценни книжа, която е силно чувствителна към действията на Фед, се повиши от 4% до 5% през февруари, а впоследствие падна до 3,5% след краха на Silicon Valley Bank - средноголям американски кредитор, за който малцина бяха чували. След това се стигна и до необходимостта от спешно спасяване на 167-годишната швейцарска банка Credit Suisse от страна на конкурентната UBS.

Сега доходността по американските ДЦК е 4,8%. Европейските курсове отново тръгнаха нагоре. А разликата в доходността по двугодишните и десетгодишните американски облигации - традиционен предвестник за рецесия - е почти толкова обърната, колкото беше преди трусовете.

Грешка с лихвената политика

На криптопазара биткойнът направи ударно завръщане и поскъпна с над 80% в типичния за него непредвидим стил.

Интересът от страна на гиганти от Wall Street, включително и BlackRock, стимулира ръста на цената, въпреки че американските регулатори, които съдят борсите Binance и Coinbase, разкриха слабостта на криптовалутите - регулаторния натиск.

Друга важна част от макропъзела - суровините - са под натиск.

Цената на природния газ в Европа падна с 51%, на петрола - с 13%, а рязкото поевтиняване на пшеницата и царевицата носят надежда за по-слаба инфлация в световен мащаб.

И макар че през първото полугодие надделяха очакванията, че инфлацията и лихвените проценти достигат връх, "мечките" все още не се предават.

"Рисковите премии трябва да се повишат", казва Мила Савова, стратег по европейските акции в Bank of America, която след като се подведе от ръста тази година, сега прогнозира 15% спад на общоевропейския индекс STOXX 600 и рецесия до началото на 2024 г.

Тя предупреждава, че самата агресия на цикъла на повишаване на лихвените проценти вече е довела до ръба икономиките. "Смятаме, че това ще бъде оценено като грешка в паричната политика, поглеждайки назад през следващите години."