"Започнахме анализ на конкретни договори. Предварителният анализ показа стряскащи тенденции – масово надписване на сметките чрез поставяне на недължащи се неустойки и други такси, които в някои случаи са незаконосъобразни", заяви той и посочи, че небанковите финансови институции са около 230, а тези, които дават бързи кредити - около 200.
За пример експертът даде неголям кредит от хиляда лева, който взема потребителят, но след изтичане на срока на договора той има да връща 5-10 хиляди лева.
Ангел Джалев съобщи, че това е причината от КЗП да започнат да правят физически проверки на фирмите за бързи кредити. „Небанковото кредитиране е насочено към една особено уязвима група потребители, които действат в условията на крайна необходимост и липса на друга възможност. Прилагането на нелоялни търговски практики пречи на това потребителят да има яснота какво би следвало да заплати при забавяне", обясни той.
Експертът посочи, че Комисията за защита на потребителите издава актове за забрана на прилагане на този тип нелоялни практики, като санкциите са в размер до 50 хиляди лева. Според него размерът на санкцията е недостатъчен.
Джалев напомни, че ощетените потребители винаги могат да се обърнат към съда за правните клаузи в договорите.
Ангел Джалев се надява скоро да бъде приет законът за личния фалит, защото ще помогне изключително много на потребителите и потвърди, че „фигурата на вечния длъжник не е приета почти никъде“.
Какво проверяват инспекторите на КЗП в заведенията и хотелите и съответства ли обявената категоризация на действителното състояние на туристическите обекти?
Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.