Wall Street се изправя пред трансграничния обхват на европейските регулации

Банки и компании по света отдавна се оплакват от екстратериториалния обхват на американските регулации – че са принудени да приемат правила, изработени във Вашингтон. Сега Wall Street е в ролята на пострадалия, пише пазарната редакторка за САЩ на Financial Times Дженифър Хюз.

През юли американските банки и брокери с европейски клиенти ще изпитат трудности да се справят със загубата на статута си, който ги предпазваше да са обект на регулаторни ефекти у дома при спазването на правилата на Европейския съюз (ЕС), свързани с това как техните анализи се плащат от клиентите.

Така наречените правила Mifid II бяха въведени от ЕС през 2018 г., като доведоха до фундаментална промяна в начина, по който работи брокерският бизнес. В САЩ плащането за анализи - писмени доклади, но също така и въпроси като конференции и достъп до корпоративни ръководители - обикновено е обвързано с трансакционните разходи. Клиентите „плащат“ за анализи, като насочват сделките и свързаните с тях комисиони към избрани брокери.

Такава беше ситуацията и в Европа до 2018 г., преди Директивата за пазарите на финансови инструменти (Mifid) да ги раздели и да принуди инвеститорите да плащат директно за анализите. Целта беше да се сложи край на според някои прекалено близките отношения между банки и фонд мениджъри, които прикриваха разходите и конкретните услуги, за които плащат крайните клиенти.

Един от ключовите проблеми на Wall Street с разделянето на плащанията са дългогодишните американски разпоредби, изискващи всяка страна, продаваща анализи, да се регистрира като инвестиционен консултант (IA) – което включва цял допълнителен набор от правила. Сега петгодишното освобождаване, дадено от американските регулатори и защитаващо банките от необходимостта да правят това, е напът да изтече. В най-добрия случай регистрацията като IA е пипкав процес. В най-лошия тя ще засегне други дейности на инвестиционното банкиране.

Наскоро председателят на Комисията по ценни книжа и борси (SEC) Гари Генслър каза пред репортери, че индустрията не трябва да очаква отсрочка. Малцина очакваха такава, но няма единен път, който брокерите да следват, ако искат да избегнат регистрацията като IA.

„Фирмите са в много различни етапи на готовност“, коментира Стийв Стоун, партньор на Morgan Lewis, която съветва няколко клиенти относно ефектите от изтичащото освобождаване.

Енергичният дневен ред на Генслър често го превръща в лошия герой за ръководителите на Wall Street, но в този случай SEC може да припомни факта, че е издала едногодишно предизвестие на индустрията. Това не е регулаторна бъркотия на комисията, а е причинена от промяна в правилата на ЕС. Банките също така не са обединени относно това как да се справят с тези проблеми: и Bank of America, и Jefferies регистрираха звена като IA, когато Mifid II бяха въведени, доказвайки, че това може да се направи без ограничаване на дейностите на инвестиционното банкиране.

За брокерите обаче реорганизирането на сложни структури само за да отговарят на чуждо правило е фрустриращо, когато никоя от дейностите, за които вече са наблюдавани, не се променя. „Регистрирането като IA няма да даде допълнителна защита на инвеститорите – това вече са силно регулирани фирми“, посочва един от участниците в дискусията.

Освен това няма две банки, които да са напълно еднакви. Някои имат високо ценени анализатори в отделите за търговия, чиято работа не се вписва в традиционния изследователски модел. Други се притесняват, че някои клиентски сделки ще се окажат в противоречие с IA изискването по отношение на търговията за собствена сметка. Съветниците казват, че някои имат европейски звена, чрез които могат да таксуват клиентите. Други обаче може да се наложи да отрежат някои клиенти.

Инвеститорите също са раздвоени. Привържениците на отделянето усещат възможност за разграничаване на търговията от анализите и в САЩ - кауза, която защитават от 70-те години на миналия век - защото това би направило разходите по-прозрачни. То може също така да помогне на средните инвеститори, които никога няма да бъдат най-ценните клиенти за Goldman Sachs и подобните ѝ, но биха искали да купят техните анализи директно, докато търгуват чрез по-малък брокер, за когото биха били по-голяма риба. Други, след като са се адаптирали през 2018 г. към Mifid, просто искат да знаят къде да плащат след 3 юли.

В обрат, поддържащ проблема актуален, през май Комисията за финансови услуги към Конгреса на САЩ одобри двупартиен законопроект, който ще удължи освобождаването с шест месеца и ще принуди SEC да преразгледа въпроса, отчитайки въздействието на Mifid върху американския пазар. Въпреки че е малко вероятно да стане закон преди крайния срок, проектът все пак може да се превърне в такъв през следващите месеци.

Браншовата асоциация Sifma многократно призова SEC да удължи освобождаването и посочи европейски предложения, които биха позволили известно „препакетиране“ поради убеждението, че наличието на по-малко анализатори, продаващи изследвания, е навредило на по-малките компании. Европейските инвеститори съкратиха бюджетите си за анализи след Mifid - с 30 процента, според британски изчисления, и с повече от 50%, според френски оценки. И все пак документ на SEC от 2022 г. установява, че ефектът на Mifid е „неопределен, неясен или труден за изолиране“.

Има очевидна ирония в това, че Wall Street се хваща за екстратериториалността. Но подобно на европейските банки, които правят бизнес в САЩ, изборът не е голям.