Отпуснете се. След месеци на театрални спорове, американските политически лидери най-накрая се съгласиха да дадат на страната повече свобода при вземането на заеми, ход, който елиминира риска от потенциално катастрофално неизпълнение на задълженията по държавните облигации (дефолт – бел. прев.).
Предотвратяването на дефолт по основния (така наречен) безрисков актив в света е победа за здравия разум, пише пазарната редакторка на Financial Times Кейти Мартин.
Ако сте инвестирали сериозно в производителя на чипове Nvidia и други известни американски технологични акции, вие си живуркате независимо от цялата тази пантомима. За всички останали сделката за тавана на дълга е рядко добра новина в една тревожна година, както HSBC обобщи добре наскоро.
„Резюмето на първите пет месеца на 2023 г. изглежда по-скоро като песнопойка на песимистите, отколкото нещо друго“, написа миналата седмица Макс Кетнър, стратег в банката. Освен битката с тавана на дълга на САЩ мениджърите на фондове трябваше да се справят с поредица от фалити на американски банки, безпокойство относно евентуална кредитна криза и постоянни предупреждения за филм на ужасите при корпоративните резултати.
Видно е, че рисковите пазари така или иначе поддържат високо ниво. Разбира се, американските акции в частност са доминирани от малък група от високо летящи имена, без които те биха били в стагнация тази година. Мненията са разделени дали това само по себе си е повод за тревога. Така или иначе индексът S&P 500 е нараснал с около 10 процента досега през 2023 г. въпреки списъка с рискове и крещящите предупреждения за неизбежно бедствие. Дори Кетнър, който беше оптимист по отношение цените на рисковите на активите през цялата година, става все по-нервен, че това е отишло твърде далеч.
Въпросът сега е дали премахването на дефолта по американските държавни ценни книжа (ДЦК) от дневния ред разчиства пътя за някои резки нови подеми при американските и дори световните акции. Усещането е, че това е необходимо, но вероятно недостатъчно условие.
„Подемът се нуждае от повече“, пише Марк Хефеле, главен инвестиционен директор на UBS Global Wealth Management. „Въпреки че перспективата за разрешаване на проблема с тавана на дълга е положителна за рисковите настроения и може да подкрепи акциите в близко бъдеще, ние все още смятаме, че балансът риск-възвръщаемост за широките американски акции остава неблагоприятен на фона на други макро предизвикателства“, посочва той.
С риск да прозвучи като счупена грамофонна плоча, начело на този списък с макро предизвикателства е, както се досещате, инфлацията – разяждащата сила, която сдъвка и изплю фонд мениджърите миналата година, като навреди както на акциите, така и на облигациите. Малцина искат това да се повтори.
Доказателствата, че инфлацията просто не отстъпва, са навсякъде. Обединеното кралство е нещо като изключение, разбира се. Но базовата инфлация се оказва досадно упорита, а цените на храните са се повишили с почти 20 процента през последната година. Междувременно предпочитаната мярка за инфлацията на Федералния резерв – разходите за лично потребление (PCE) – все още е висока. Основният PCE индекс (без храните и енергията – бел. прев.) за последно е нараснал с 4,7% на годишна база, доста над целта на Фед. Бързото връщане към ниска и най-вече стабилна инфлация упорито отказва да се осъществи.
„Хората говорят за пика на инфлацията, но не виждат задаването на следващите вълни“, коментира Фредерик Леру, ръководител на екипа за кръстосани активи в Carmignac в Париж, и допълва: „Преживяхме първия пик, но ще има поредица такива през следващите години“.
Твърде често, казва той, инвеститорите и анализаторите правят извода, че бързото ускоряване на цените след пандемичните локдауни е имало един голям поправим източник – спирането и повторното отваряне на глобалните вериги за доставки – и друг, по-малко поправим: войната в Украйна.
Вместо това действат по-широки взаимосвързани сили - от решоринга, през преформулирането на глобалната геополитика, до прехода към зелена енергия, като всички те сочат към по-висока структурна инфлация за десетилетия напред. „Пазарът е на мнение, че инфлацията е преходна, но не е“, посочва Леру.
За него това подкрепя аргумента за активно, а не пасивно управление на фондове, за отклоняване от растежните акции, особено в САЩ, и за насочване към недолюбвани ниши на стойността. Леру е привлечен от Япония, Европа и Азия. „Имаме голяма вълна [на инвеститорски интерес] от запад към изток“, споделя той.
Майкъл Сондърс, бивш член на комитета по монетарната политика на Английската централна банка (АЦБ), а сега старши съветник в Oxford Economics, предполага, че това може да е малко песимистично.
„Инфлацията няма да изчезне толкова бързо, колкото дойде“, казва той. „Процесът на безупречна дезинфлация, при който тя се ускорява и след това спада, сега изглежда по-малко правдоподобен. Но вярвам, че централните банки в крайна сметка ще я овладеят. Така че няма да имаме структурно по-висока инфлация, но ще имаме структурно по-високи лихвени проценти, за да сме сигурни, че няма да е постоянна“, посочва още.
Очакванията за намаляване на лихвените проценти в САЩ за смекчаване на удара от напрежението в банковата система вече се стопяват. Фючърсните пазари преминаха от очакването, че следващият ход на Фед ще донесе добре дошло лихвено понижение, към калкулирането на шанс за това от приблизително една трета.
Игнорирайте високо летящи технологични акции и изведнъж изглежда, че тези песимисти все още пеят най-големите си хитове. Инфлацията остава начело в класацията.