Защо инвеститорите са луди по златото?

Как един инвеститор може да се защити срещу дефолт по дълга на САЩ? Някога това беше шантав въпрос. Но днес странното е станало почти нормално в американската политика, пише колумнистката на Financial Times Джилиън Тет.

И макар че президентът на САЩ Джо Байдън и председателят на Камарата на представителите в Конгреа Кевин Маккарти посочиха, че искат да сключат сделка за повишаване на тавана на американския дълг, който е 31 трилиона долара – и по този начин да избегнат предполагаем фалит – остават значителни пречки.

Така че анализаторите на Wall Street сега скришом претеглят възможностите за защита, докато адресират този нов краен риск.

Някои, като JPMorgan, твърдят, че „диверсификацията е най-добрата защита“ и призовават инвеститорите да „обмислят валути и благородни метали като японската йена, швейцарския франк и златото, както и висококачествени международни акции“. Това звучи разумно.

Други обаче са по-фокусирани: RBC Capital markets наскоро предположиха, че „златото изглежда като един от малкото вероятни кандидати, които биха понесли тежестта на потенциалните пазарни потоци“ вследствие на страха от дефолт.

Проучване на Bloomberg отразява тези настроения. Златото е първият избор на убежище както за професионалните инвеститори, така и за дребните, с голяма разлика - съответно 52 и 46 процента от тях го посочват.

То е последвано от американските ДЦК, избрани съответно от 14 и 15 процента от инвеститорите, което звучи контраинтуитивно, докато не осъзнаете, че дефолтът би предизвикал рецесия в САЩ (т.е., лихвите ще паднат, което ще оскъпи облигациите – бел. прев.) Биткойн изостава доста - на трето място, следван от долара, йената и швейцарския франк.

Човек се надява, че всичко това е просто теоретично. Но дори и да бъде предотвратен дефолт, струва си да се отбележат отговорите. От една страна, това показва степента, в която лидерите на еврозоната не са успели да убедят инвеститорите, че тяхната валута е жизнеспособна алтернатива на долара.

От друга, този модел е неприятно пренебрежение към крипто евангелистите. В края на краищата биткойнът бе създаден като алтернатива на установения финансов ред, деноминиран в долари. Ако повечето обикновени инвеститори го избягват, когато тази установена система е заплашена от криза, това не предвещава нищо добро за бъдещето на биткойна.

Но третото и най-интересно разсъждение се върти около златото. Преди няколко десетилетия инвестирането в този актив изглеждаше странно ретро, като се има предвид, че не носи възвръщаемост.

Но този месец цената на златото се търгува близо до исторически връх (без отчитане на инфлацията) от 2069,40 долара за тройунция, след като се повиши с 20 процента от ноември и се удвои от 2016 г. насам.

По-важното е, че наскоро настъпиха някои фини, но поразителни промени в неговия модел на търговия. Традиционно цената на златото е в обратно връзка с доходността по индексираните с инфлацията дългосрочни американски държавни облигации (TIPS). Причината е, че и двата актива могат да действат като антиинфлационен хедж, но тъй като облигациите имат възвръщаемост, те обикновено стават по-привлекателни, когато реалната им доходност се повиши.

От началото на 2022 г. обаче тази връзка се разпадна: реалната доходност се повиши, както и цената на златото. Защо? Анализатори от американския хедж фонд Bridgewater казват, че една голяма причина е, че много централни банки напоследък инвестират масирано в злато, защото искат да диверсифицират резервите си извън долара, след санкциите на Запада срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна.

Всъщност данните от Световния съвет по златото (WGC), публикувани този май, показват, че покупките на централните банки са достигнали рекорд през първото тримесечие на годината, след рекордни върхове през 2022 г.

А Луис Стрийт от WGC прогнозира, че „купуването от централните банки вероятно ще остане силно и ще бъде крайъгълен камък на търсенето през 2023 г.“ Това е поразително напомняне за това колко фрустрирани се чувстват страни като Китай и Русия от основаващия се на долара ред, след като им липсва жизнеспособна алтернатива в момента. 

Bridgewater обаче смятат, че друг фактор, движещ подема при златото, е, че последните 15 години на количествено облекчаване и неотдавнашната висока инфлация са накарали централните банки и инвеститорите на дребно да посягат към златото като средство за съхранение на стойност.

„Има промяна при някои инвеститори - от оценяване на златото предимно като алтернатива на други спестявания, деноминирани в долари, към възприемането му като алтернатива на долара“, отбелязват от Bridgewater, посочвайки, че традиционната корелация между долара и цената на златото също напоследък бе разбита.

Ето защо не е чудно, че инвеститорите - било то централни банки или объркани потребители - приемат златото като част от стратегия за хеджиране срещу неизпълнение по задълженията на САЩ.

Може би този модел ще се промени след сделка за тавана на дълга. Наистина, цената на златото наскоро се понижи леко заради коментарите на Маккарти. Когато Америка последно се сблъска с подобна криза относно тавана на дълга през 2011 г., цената на златото също се повиши, но след това потъна със сключването на сделка.

Подозирам обаче, че този път историята няма да се повтори в такава степен, като се имат предвид опасенията относно инфлацията, използването на долара като оръжие и фактът, че политическата дисфункция на Америка няма да приключи с каквато и да е сделка за тавана на дълга.

Ключовият момент е, че сега златото е добър барометър не само за глобалната нестабилност, но и за дисфункцията на САЩ. В този смисъл има романтична, макар и зловеща символика в начина, по който Доналд Тръмп, бивш президент и водещ републикански кандидат за 2024 г., е прегърнал идеята за фалит – жилищата му са пълни със златни мебели.