Посоката на акциите след края на възходящия лихвен цикъл в САЩ остава неясна

Федералният резерв на САЩ увеличи за последно основния си лихвен процент (с 0,25 пункта до диапазона 5-5,25% - бел. прев.) само преди седмица, но дебатите дали то слага край на най-агресивния цикъл на затягане от четири десетилетия продължават, пише за Financial Times Лиз Ан Сондърс, главен инвестиционен стратег на Charles Schwab.

Инструментът FedWatch на CME (борсата за финансови деривати Chicago Mercentile Exchange – бел. прев.), който проследява вероятностите за промени в лихвените проценти, извлечени от данните за фючърсната търговия, показва, че инвеститорите вярват, че има около 95 процента шанс да няма промяна в лихвите на срещата на Фед през юни.

Ако приемем тези залози, може би е време да изтупаме прахта от наръчника „Какво се случва, когато Фед приключи с повишенията“. Проблемът е, че „наръчникът“ е имал много различни (и разминаващи се) глави в историята на циклите на покачване на лихвите. Обърнете внимание на факта, че размерът на извадката е сравнително малък - 14 основни цикъла на покачване от създаването на американския индекс S&P 500 през 1928 г. Това предполага предпазливост относно мисълта, че има последователен модел, който да се прилага при вземането на инвестиционни решения.

Всъщност е възможно да се конструира средна траектория на S&P 500 започваща шест месеца преди последното покачване от лихвения цикъл и продължаваща след това. Фокусирането само върху средната стойност би очертало модел на слабост преди последното лихвено покачване, известна сила непосредствено след това и впоследствие значителни разпродажби в рамките на 100 търговски сесии. Анализът обаче не трябва да завършва с тези общи изводи.

Защо? Помислете за изключително широкия диапазон от резултати в 14-те цикъла - обикновено в диапазона от ръст от 30 процента до спад от 30% за периода от 12 месеца след последното покачване на лихвите.

Няма ясен модел между датата на последното покачване на лихвите и представянето на S&P 500 след 6 или 12 месеца. Това важи и за интервала между последното лихвено увеличение и първото намаление. Това подчертава, че винаги има безброй влияния върху поведението на пазара - не само паричната политика. Но също така подсилва една от любимите ми поговорки: анализът на средните стойности може да бъде посредствен.

Непосредствено след последната лихвена стъпка на Фед в началото на май имаше няколко заглавия, които лансираха нещо от рода на „обикновено последното повишение на лихвите е положително за акциите“.

Проблемът е, че няма нищо „типично“, когато става въпрос за такъв вид анализ. Всъщност моделът, свързан със средната траектория на акциите, никога не се е проявявал по време на отделен цикъл.

Настоящият цикъл на повишаване на лихвите вече е уникален в сравнение с предходните три. Миналата година акциите се сринаха през първите шест месеца от цикъла на покачване; за разлика от предишните три цикъла (2015-2018, 2004-2006 и 1999-2000), когато те се повишиха.

Да, имаше печеливши години след последното вдигане на лихвите, включително 1995, 2018 и 2006 г. В случая с 1995 г., когато акциите се повишиха с 32 процента след окончателното повишаване от Фед, това беше отчасти свързано с исторически рядкото меко икономическо приземяване - но също така беше в разгара на дългия бичи пазар от 1982 до 2000 г.

През 2018 г. Фед направи завой към намаляване на лихвените проценти, но за разлика от сега, тогава не се бореше с 40-годишен пик на инфлацията. Акциите се представиха добре след последното покачване на лихвите през 2006 г., като поскъпнаха с 16% за една година след него; но както всички знаем от болезнен опит, този период беше задушен от световната финансова криза.

Всъщност фондовият пазар достигна своя връх за по-малко от месец след първото понижение на лихвените проценти през септември 2007 г. Това беше в разгара на дълъг мечи пазар от 2000 до 2009 г.

Трябва да споменем негативните траектории за акциите след последното повишение на лихвите на Фед през 1929 г. и в по-малка степен след окончателното покачване през 2000 г. Спадовете бяха съответно с 28 и 15 процента.

Тези лихвени цикли нямат паралел с текущата среда. 1929 г. отбелязва началото на Голямата депресия, а 2000 г. - началото на спукването на технологичния балон. Двете години също представляват началото на дългите мечи пазари, съответно между 1929 до 1942 г. и от 2000 до 2009 г.

Очакваният край на най-агресивната кампания за затягане на монетарната политика на Фед от четири десетилетия може и да се очертава, но предположенията, че това представлява изчистване на небето от облаците на риска, може да са твърде повърхностни. В този цикъл, който е всичко друго, но не и типичен, внимавайте с „типичните“ коментари, когато става дума за пазарното поведение.