Инвеститорите залагат на по-нататъшно отслабване на щатския долар след неотдавнашното му поевтиняване, тъй като последиците от банковата криза от миналия месец ограничават възможностите на Федералния резерв на САЩ да повиши лихвените проценти. Така инвеститорите започнаха да търсят печалби в чужбина.
След 18-месечен възход, който го отведе до 20-годишен връх спрямо кошница от валути през септември миналата година, доларът отстъпи, тъй като анализаторите занижиха очакванията си за ръста на лихвите в САЩ, пише FT.
Миналата седмица доларът достигна най-ниското си ниво от една година спрямо еврото, както и спрямо по-широката валутна кошница.
Хедж фондовете и някои анализатори вярват, че има по-голям потенциал за повишаване на лихвите в еврозоната, където икономическият растеж се подобрява. Обединеното кралство също ще продължи да оказва натиск върху долара.
„Доларът имаше фантастичен курс, но ситуацията започва да се обръща“, казва Алън Ръскин, главен международен стратег в Deutsche Bank. „Песимизмът, който видяхме миналата година относно Европа след началото на руско-украинската война, избледнява и в същото време други валути имат свои собствени положителни истории“, допълва Ръскин.
Спекулативните трейдъри са удвоили своите къси позиции в долари от средата на март, според изчисления на Refinitiv, базирани на данни на CFTC. Това показва, че хедж фондовете залагат на спад на долара.
В последните седмични данни до 10 април спекулантите са разширили късите позиции, като общата сума достига 10,73 млрд. долара.
Ръскин подчертава по-розовата икономическа картина в Европа. Очаква се Европейската централна банка да повиши лихвените проценти с още 75 пункта до 3,75% до лятото заради продължаващата битка с инфлацията.
Засилват се и спекулациите, че Казуо Уеда, новият управител на Централната банка на Япония, може да отмени поетапно политиката на институцията за контрол на кривата на доходност, за да поддържа ниски лихвени проценти.
В Обединеното кралство пазарите очакват повишение от 50 базисни точки от Английската централна банка до септември. За разлика от това пазарите смятат, че Фед ще започне скоро да намалява лихвените проценти, ако нарастващите очаквания за рецесия в САЩ се оправдаят.
Банковата криза в САЩ също натежава върху долара. След колапса на три банки за една седмица през март проучване на Федералния резерв на Далас показа рязък спад в обемите на банковите заеми навсякъде. Различни данни за работните места също сочат смекчаване на пазара на труда, въпреки че най-широко наблюдаваният месечен доклад за заплатите все още не отразява това.
„Шокът за американските банки засилва идеята, че САЩ могат да изпаднат в рецесия преди други големи икономики“, което е отрицателно за долара, казва Ебрахим Рахбари, главен валутен стратег в Citigroup.
Междувременно подкрепата на Фед за банковата система, включително нов механизъм за отпускане на заеми, частично отмени усилията на централната банка на САЩ да свие баланса си. Известни като количествено затягане, намаленията бяха друг начин за намаляване на излишната ликвидност в системата. Необходимостта Фед да насочи пари към колебливите регионални банки подкопа тези усилия.
„По същество обменните курсове са продължение на паричната политика – [доларът] имаше страхотен курс, тъй като Фед искаше да затегне политиката“, посочва Крис Търнър, ръководител валутна стратегия в ING. „Всичко това се промени в началото на тази година с признаците на забавяне, което беше изострено от банковата криза“, допълва той.
Все пак има риск залозите на фондовете за по-нататъшна слабост на долара да пропаднат, ако инвеститорите внезапно се втурнат да търсят убежище в случай на някаква криза. Настоящите условия, които натежават върху долара, „могат да се изпарят сравнително бързо, ако пазарите усетят друга слаба връзка във финансовия сектор или глобалната икономика“, казва Джейн Фоли, ръководител валутна стратегия в Rabobank.
14:14 | 19.04.23 г.
