Този месец Русия и Китай предизвикват ново безпокойство във Вашингтон. Това е преди всичко заради техните сценично организирани прояви на дипломатическо единство по темата за Украйна и други теми.
Всичко обаче се свежда и до пари: по време на посещението на президента на Китай Си Дзинпин в Москва през март президентът на Русия Владимир Путин обеща да приеме юана за „разплащания между Русия и страните от Азия, Африка и Латинска Америка“, за да измести долара, пише FT.
Москва и без това все повече използва юана за нарастващата си търговия с Китай и го включва в резервите на централната си банка, за да намали експозицията си към „токсични“ активи, както определя американските активи.
Дали това има значение? Доскоро повечето западни икономисти биха казали, че не. Все пак отдавна се предполага, че затвореният характер на капиталовата сметка на Китай е пречка за по-широкото използване на националната валута на страната.
Точно сега обаче изявлението на Путин носи необичайно емоционален удар. Една от причините е, че има опасения, че банковите сътресения в САЩ този месец, инфлацията и надвисналата битка за тавана на дълга правят базираните в долари активи по-малко привлекателни.
„Доларът поевтинява, за да се финансира спасяването на банките“, коментира наскоро либертарианският икономист Питър Шиф, който повтаря широко разпространен сред американската десница възглед. Междувременно Джим О'Нийл, бившият икономист на Goldman Sachs, който лансира абревиатурата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР), публикува статия, в която твърди, че „доларът играе твърде доминираща роля в глобалните финанси“ и призовава нововъзникващите пазари да намалят рисковете си.
Другият фактор, който предизвиква безпокойство, е, че преди посещението на Си в Москва саудитското правителство обяви, че ще започне да фактурира част от износа на петрол за Китай в юани. Отделно Франция току-що направи първата си продажба на втечнен природен газ в юани, а Бразилия прие валутата за част от търговията си с Китай.
Няма абсолютно никакви признаци, че тези символични жестове нараняват зелените пари в момента. Да, делът на долара в глобалните резерви е спаднал от 72 процента през 1999 г. на 59 процента, тъй като централните банки все повече диверсифицират своите инвестиционни фондове и отхвърлят фиксираните валути. Също така е вярно, че появата на дигитални валути на централните банки може теоретично да ускори тази диверсификация, като улесни неамериканските централни банки да работят директно една с друга в собствените си валути.
Доларът обаче все още доминира на дълговите пазари и обемът на доларите, държани в чужбина, скочи през този век. Една поразителна и пренебрегвана подробност за сътресенията от този месец е, че валутата е запазила своята „почти рекордна сила спрямо валутите на Г-10 и нововъзникващите пазари“, както наскоро писа в Twitter Робин Брукс, главен икономист на Института за международни финанси.
Всъщност толкова много глобални инвеститори искаха купят зелени пари по време на неотдавнашната криза, че Федералният резерв стартира програма за ежедневни суапове с други централни банки. „Това засилено използване на доларови суап линии, по ирония на съдбата, допълнително ще укрепи глобалната доларова система и нейните мощни мрежови ефекти“, прогнозира Дейвид Бекуърт, научен сътрудник в Mercatus Center на Университета „Джордж Мейсън“.
Или казано по друг начин, доларът може да не заслужава да печели конкурси по красота в момента предвид фискалните проблеми, които измъчват Америка, но много инвеститори все още го смятат за най-малко грозния вариант в един много грозен свят. Една от причините - капиталовите пазари в евро и юани са, съответно, плитки и затворени.
Въпреки това, преди някой да заключи, че това означава, че може напълно да игнорира заплахата на Путин, трябва да се погледнат някои провокиращи размисъл изследвания относно фактурирането на търговията, публикувани миналата година от Центъра за изследване на икономическата политика.
Преди около 10 години се смяташе, че друг фактор в основата на силата на долара е „лепкавостта“ на моделите за фактуриране на търговията, както отбеляза Гита Гопинат, заместник-ръководител на МВФ. Това обаче бавно се променя, според икономистите от Центъра - тъй като китайската търговия се разшири през последните години, използването на юана в търговията също се увеличава.
Увеличението е толкова голямо всъщност, че сега надвишава използването на евро за търговско фактуриране, което е „поразително, предвид ниската степен на отвореност на капиталовата сметка в Китай“, посочват от Центъра. Икономистите казват още, че „противно на общоприетото мнение, липсата на отвореност на капиталовата сметка може да не попречи напълно на юана да играе по-силна роля като международна и резервна валута“.
В края на краищата се появи офшорен пазар за юани на стойност 200 млрд. долара и валутата се „използва при фактуриране и уреждане на външната търговия и плащания на Китай“ и „глобална мрежа за клиринг и плащания“.
Крайният резултат, прогнозират от Центъра, е, че през следващите години може да се появи „многополюсен“ валутен свят от вида, за който сега призовава О’Нийл. Това не би било толкова драматична промяна, колкото Путин или Си биха искали да видят или от която Вашингтон да се разтрепери от страх.
Това изглежда един разумен средносрочен залог. Дори многополюсният модел обаче може да се окаже шок за американските политици, като се има предвид от колко външно финансиране се нуждаят САЩ. Така че както инвеститорите, така и политиците трябва да наблюдават подробностите за фактурирането на търговията през следващите месеци. Самохвалството на Путин може да се окаже беззъбо, а може и да стане точно обратното.
19:23 | 08.04.23 г.
