Рискът от широка банкова криза помрачава настроенията на Wall Street*

Растящите опасения за криза в банковите сектори в САЩ и Европа помрачават настроенията сред инвеститорите на Wall Street, докато цената на акциите на финансовите компании продължава да пада, съобщава CNBC.

Бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average се понижава с 293,86 пункта, или с 0,92%, до ниво от 31 580,71 пункта.

Широкият измерител S&P 500 отчита спад от 0,62% до 3867,96 пункта.

Технологичният показател Nasdaq Composite записва понижение от 0,27 на сто до 11 403,17 пункта.

Кредиторът Credit Suisse обяви, че ще получи заеми от Швейцарската национална банка (SNB) в размер до 50 млрд. швейцарски франка (50,7 млрд. евро), за да подсигури краткосрочната ликвидност. Този ход превръща Credit Suisse в първата глобална системно значима банка от финансовата криза насам, която получава специално пригодена спасителна линия.

В сряда вечерта Швейцарската национална банка обеща да предостави на засегнатата от кризата Credit Suisse свежи пари при спешни случаи. „SNB ще предостави ликвидност на CS, ако е необходимо", се казваше в изявление.

Въпреки това новината не се оказа достатъчна, за да разсея страховете на Wall Street, където трейдърите вече очакват криза във финансовия сектор, което тласка надолу стойността на акциите на регионалните банки, търгувани на борсата. Борсово търгуваният фонд SPDR S&P Regional Banking ETF (KRE) отчете спад от 2,1%, воден от книжата на First Republic Bank, които поевтиняват с повече от 31%.

Пазарите реагират и на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да увеличи основната лихва с 50 базисни пункта, както се очакваше от анализаторите. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение ще бъдат повишени съответно до 3,50%, 3,75% и 3,00%, считано от 22 март 2023 г.

Междувременно регулаторът понижи средните си очаквания за общата инфлация, но повиши тези за базисната в прогнозите си към решението по паричната политика в четвъртък. Според новите прогнози общата инфлация ще достигне 5,3% през 2023 г. и 2,9% през 2024 г. За сравнение, в предишните си прогнози от декември 2022 г. банката очакваше тя да достигне 6,3% през 2023 г. и 3,4% през 2024 г., т.е. намалението е от съответно цял и от половин процентен пункт.

Инвеститорите продължават да следят ситуацията около Silicon Valley Bank (SVB). Крахът на кредитора от миналата седмица бе най-големият за американска банка от над десетилетие. Американските власти предприеха извънредни мерки за подсилване на доверието във финансовата система, представяйки нова защита за банките, която според представителите на Федералния резерв е достатъчно голяма, за да предпази депозитите в цялата страна.

Според ръководителката на Ark Investment Кати Ууд политиките на Федералния резерв, а не криптовалутите, са основният виновник за фалитите на SVB и Signature. „Според мен политиката на Фед е основният виновник. Заради сушата при финансирането с рисков капитал и по-високата доходност по фондовете на паричните пазари депозитите напускат американската банкова система“, посочва Ууд в серия туитове, цитирана от Bloomberg.

На фона на тези новини книжата на JPMorgan Chase, Bank of America, Wells Fargo и Citigroup поевтиняват съответно с 1,45%, 1,1 на сто, 1,6% и 2,1 на сто.

Цената на акциите на U.S. Bancorp и Truist Financial Corp. се понижава съответно с 4,54% и 7 на сто.

На облигационните пазари доходността по 10-годишните и 30-годишните американски държавни ценни книжа се понижава съответно до 3,39 на сто и 3,597%.

Доларовият индекс отчита спад от 0,14 на сто до 104,5 пункта.

На петролните пазари цената на международния бенчмарк сорт Брент се понижава с 1,4 на сто до 72,64 долара за барел. Фючърсите върху американския лек петрол West Texas Intermediate crude futures (WTI) поевтиняват с 1,13 на сто до 66,48 долара за барел.

Цената на златото изтрива 0,5% от стойността си, понижавайки се до 1922,30 долара за тройунция.

*Информацията е актуална към 16:40 ч.