Индексът на потребителското доверие на Европейската комисия може да се разглежда като икономически опит за черен хумор - откакто беше стартиран през 80-те години на миналия век, показателят винаги е бил отрицателен, като колебанията просто отразяват относителните нюанси на мрачност, пише за Financial Times Ребека Патерсън, бивш инвестиционен стратег на Bridgewater Associates.
Докато индексът на комисията сочи, че потребителите в еврозоната днес са само умерено песимистични (с ниво от минус 19 пункта през февруари в сравнение с минус 29 миналия септември), други измерители на макро картината в Европа станаха много положителни.
Двуцифрената възвръщаемост на европейските акции от началото на годината с лекота изпреварва тази на другите развити пазари. Междувременно икономическите данни рязко изненадаха очакванията в посока нагоре. Само преди месеци повечето прогнози предполагаха рецесия през 2023 г.
Нарастващият риск днес е, че инвеститорите просто приемат, че тези тенденции ще продължат. Въпреки че това винаги е възможно, положителните макро и пазарни сили вероятно ще избледнеят с напредването на годината. За тези инвеститори, които са се възползвали от силните ръстове през тази година, има смисъл да се осребрят някои печалби поради най-малко четири причини.
Първо, скокът в икономическата активност от отварянето на Китай след локдауните вероятно ще се окаже еднократна, а не устойчива подкрепа за европейския растеж. Тъй като Азия сега представлява повече от 20 процента от приходите на компаниите в индекса Euro Stoxx 600, според JPMorgan, а само Китай - около 10 процента от общия европейски износ, не е изненадващо, че натрупаното китайско търсене помага на европейското настроение към акциите и на регионалната активност.
Но за разлика от по-голямата част от развития свят, където следпандемичният бум на разходите беше подсилен от големи фискални трансфери, китайските потребители изглежда вероятно бързо ще се върнат към по-предпазлива позиция. Те са изправени пред несигурност около критичния имотен сектор, който е в основата на голям част от богатството на китайските домакинства. В същото време правителството остава решено да следва политики за подкрепа на икономиката в дългосрочен план, а не на краткосрочни „изблици“ на растеж, подхранвани от ликвидност.
Второ, монетарната среда в Европа ще става значително по-строга във време, когато глобалната ликвидност също се изтегля. Намаляването на облигационния портфейл на Европейската централна банка трябва да започне през март. И като се има предвид, че растежът е устойчив, а инфлацията остава многократно над целта на централната банка, вероятно ще има продължаване на повишаването на лихвените проценти, което да тласне паричната политика още повече на ограничителна територия. ЕЦБ „догонва“ Федералния резерв – като въздействието на предстоящото затягане ще се усеща все повече с напредването на 2023 г.
На трето място, и като част от предизвикателството пред ЕЦБ, е посоката на цените на природния газ, която остава много несигурна. Регионът очевидно се възползва през последните месеци от по-мекото от очакваното зимно време и усилията на бизнеса да ограничи потреблението на газ.
Това доведе до високи нива на запасите и допринесе за резкия спад в цените. Референтните цени на газа на едро в края на февруари паднаха под 50 евро за мегаватчас, което е най-ниското им ниво от септември 2021 г. и неколкократно под историческия връх от 320 евро, достигнат миналия август.
Все пак цените остават доста над предвоенните дългосрочни средни стойности и има широк спектър от възможни цени през тази година, тъй като страните се стремят да попълнят резервите си. Ще спаднат ли още доставките на руски газ? Доколко ще се конкурира Китай за предлагането? Това не е макро поддръжката, на която трябва да се разчита.
Четвърто и последно, Европа - подобно на САЩ – е изправена пред потенциална фискална битка тази година. Европейският пакт за стабилност и растеж, който изисква фискална предпазливост, беше спрян през 2020 г., но трябва да бъде подновен през 2024 г.
Има надежда, че реформата на фискалните правила може да помогне за облекчаване на бремето върху правителствата, особено за по-задлъжнели страни като Италия, където съотношението дълг към БВП се е повишило до почти 150 процента (спрямо дългосрочната цел на ЕС от 60 процента) .
Засега обаче има предложения, но не и съгласие. Разумно е да се очаква това да се развие през лятото (вероятно поделяйки заглавията с крайните срокове за дълговия таван в САЩ), така че всяка нова рамка да бъде договорена навреме преди бюджетните дискусии за следващата година.
Дори със скромни реформи и потенциална икономическа подкрепа от ЕЦБ чрез нейния инструмент за закупуване на облигации в подкрепа на монетарната трансмисия, вероятното затягане на фискалния колан през следващата година ще съвпадне с по-високи лихвени проценти и по-малко външна подкрепа за растежа от Китай и САЩ. Изглежда много вероятно това отново да направи много инвеститори в Европа унили.
10:39 | 07.03.23 г.
