fallback

Обвързаните с инфлацията облигации разочароват пазарите

Канада се отказва от емитирането на такива дългови книжа

10:51 | 27.02.23 г.
Автор - снимка
Редактор

Смущенията на пазара на облигации не са типична характеристика на канадските финанси, но нещо се случва и там отскоро.

В актуализацията на финансите от края на миналата година Министерството на финансите на Канада, ръководено от Кристия Фрийланд, прекрати своята програма за емитиране на облигации, защитени от инфлацията, на фона на силния натиск, който идва точно от инфлацията, достигнала 40-годишен връх, пише FT.

Бързо растящите цени и тяхното въздействие са доминираща тема на пазарите. Те поставиха светлината на прожекторите върху облигациите, които обещават защита срещу ерозиращите стойността ефекти на инфлацията.

Тези инструменти изплащат фиксирана лихва като обикновените държавни облигации, но редовно коригират главницата - еднократната сума, изплатена в края - в съответствие с темповете на инфлацията.

Решението на Отава е истинска революция на пазара на облигации, където мениджърите на държавния дълг обикновено целят постепенни, добре сигнализирани ходове, които не разстройват купувачите. Те са склонни и да наблюдават внимателно държавите със сходни икономики и да се възползват от пазара, ако друга страна пробие с някакъв вид дългови книжа.

Канада, която по-рано прие облигациите с „реална възвръщаемост“ през 1991 г., се отказа от програмата си с незабавен ефект и сега е изключение сред страните от Г-7. Дори Япония, която все още е най-загрижена за дефлацията, предлага такива инструменти.

Отава цитира ниското търсене като фактор за решението си. Този ход обаче предизвика недоволството на пенсионни фондове и други инвеститори, които използват продуктите, за да помогнат за посрещането на задължения, продължаващи с десетилетия.

„Грешен сигнал, лош момент“, казва Канадската асоциация на инвеститорите в облигации, която обединява мениджърите на фондове с активи за около 900 млрд. долара. Организацията призовава за преосмисляне на решението. „Сега повече от всякога инвеститорите имат по-голям интерес към продуктите за защита от инфлацията“, допълват от асоциацията.

Инвеститорите в облигации са мощни играчи предвид тяхната финансова тежест и роля във финансирането на правителствата. Комитетът, който съветва Банката на Канада, също изразява безпокойство, като някои членове се притесняват, че този ход може да създаде усещане, че правителството се страхува, че не може напълно да овладее инфлацията.

Отвъд решението на министерството на Фрийланд и опасенията на инвеститорите, има неудобна истина за това как работят облигациите, свързани с инфлацията. САЩ са най-големият пазар. Инвеститорите, които следят индекса на Bloomberg за обща възвращаемост, загубиха почти 12 процента миналата година, докато този, следващ редовните американски облигации на същата база, загуби 12,5 процента.

С други думи, краткосрочното представяне на облигациите, свързани с инфлацията, е почти толкова лошо, както на останалите книжа. Федералният резерв, заради увеличението на лихвите, тласна цените на облигациите надолу по-бързо, отколкото можеше да се противодейства чрез ценообразуване при рязко нарастваща инфлация.

„Обвързаните с инфлацията облигации като цяло се представиха миналата година точно както трябваше да се справят предвид средата, казва Майкъл Понд, глобален ръководител проучване на пазара на инфлацията в Barclays. „През последната година се говори много за използването им като защита срещу инфлацията, но те гарантират реална възвръщаемост само ако ги задържите до падежа. Те не осигуряват защита в краткосрочен план“, допълва той.

Тази обосновка за купуване и задържане подхожда инвеститорите с по-далечен хоризонт, като пенсионните фондове и застрахователите. Произтичащата от това липса на ликвидност може да увеличи разходите за по-малките емитенти чрез разширяване на разликата между цените, които купувачите и продавачите ще платят.

„Офисите за управление на дългове са натоварени с издаването на облигации, които минимизират разходите. Обвързаните с инфлацията облигации вероятно не са най-ефективните за по-малки кредитополучатели като Канада“, посочва Даръл Дъфи, професор в Станфорд и специалист по пазарите на облигации.

Около 2 процента от заемите на Отава са в облигации с реална възвръщаемост, преди да се откаже от програмата. Същите облигации представляват приблизително 8 процента от емисиите на Вашингтон.

Например Министерството на финансите на САЩ в четвъртък продаде 30-годишни облигации от този вид за 9 млрд. долара, като спечели повече в една сделка, отколкото Канада от комбинираните продажби на облигации с реална доходност за последните пет години.

Въпреки бунта на Отава срещу ортодоксалността на пазара на облигации други поддържат линията, защитена от инфлацията. Инвеститори са придобили над 90% от последната емисия американски облигации, като дилърите – обикновено банки, които търгуват с облигации, са купили много по-малко от средното.

Все пак тази пазарна ниша – на облигациите със защита от инфлация, ще се задържи, но е малко вероятно търсенето да скочи внезапно. Това може да накара Отава да се чувства комфортно с решението си. Канадската революция обаче едва ли ще се разпространи.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:51 | 27.02.23 г.
fallback
Още от Пазари виж още