Държавната подкрепа за пазара в Турция отблъсква чуждите инвеститори

Допреди миналата седмица фондовият пазар беше един от последните икономически стълбове на Турция, който до голяма степен беше свободен от политическите капризи на държавата. Това вече не е така.

Чрез поредица от сложни бързи промени правителството насочи пари на пенсионни фондове и държавни банки към фондовия пазар. Така 20 млрд. долара се изляха само за три дни в акции от индекса BIST 100, пише Bloomberg.

На хартия индексът BIST 100 все още е близо до исторически връх, но в действителност Турция се отдалечи с още една крачка от нормалните финанси. Международни инвеститори казват, че не искат да влагат пари на фондов пазар в страна, където правилата се променят в зависимост от това кой е на власт.

Трудно е да се разбере доколко маневрите ще продължат, за да се поддържат цените на активите високи преди изборите през май.

„Вече няма пазар“, коментира Волфанго Пиколи, съпрезидент на Teneo Intelligence. „Става дума за краткосрочни политически цели и за безкрайна намеса на местните власти, които използват всякакви трикове, за да осигурят фасада на нормалност“, допълва той.

Политиците използваха набор от лостове, за да подпомогнат фондовия пазар през изминалата седмица, като поискаха от частните пенсионни фондове и държавните кредитори да купуват акции и премахнаха данъците върху корпоративните обратни изкупувания.

Като постоянна стъпка суверенният фонд на Турция планира да създаде нов механизъм, с който да позволи на правителството да купува акции в моменти на висока волатилност.

Някои инвеститори казват, че реакцията е временна и е свързана с последствията от опустошителното земетресение в югозападната част на Турция. Според тях мерките не са непременно знак, че правителството иска активно да влияе на търговията.

„Краткосрочните мерки за възстановяване на пазарния баланс и намаляване на нестабилността след трагичното земетресение изглеждат до голяма степен оправдани“, коментира Ненад Динич, капиталов стратег в Bank Julius Baer. „Виждаме малък риск от политика на нежелана намеса“, допълва той.

По-песимистичните инвеститори тълкуват промените на фондовия пазар като разширяване на правителствения контрол, който вече достига дълбоко до пазарите на валута и облигации в Турция.

След ключовите избори през 2018 г., които дадоха на Ердоган огромна власт в новата президентска система, правителството възприе все по-неортодоксални тактики - от намаляване на лихвените проценти по време на двуцифрена инфлация до промяна на банковите регулации като скрит начин за поддържане на лирата.

В резултат от Турция, някогашният любимец на инвеститорите, започнаха да изтичат чуждестранни инвестиции.

Чуждестранни инвеститори сега държат само около 30% от турските акции в сравнение със средно 60% през последните две десетилетия, според данни на клиринговата къща Takasbank. Делът на чуждите инвестиции в турски облигации е 1% в сравнение с 28% през 2013 г.

В индекса MSCI Emerging Markets Index турските компании представляват около 0,5% от бенчмарка. Това го поставя наравно с Чили, чиято икономика е наполовина по-малка.

След спешните мерки BIST 100 се повиши с 12% за седмицата. От началото на 2022 г. индексът се е удвоил, изразен в турски лири.

В Турция, където правителството поддържа изкуствено ниски лихвените проценти и лихвите по депозитите и доходността на облигациите е много по-малка от инфлацията, акциите и златото са едни от малкото логични убежища, останали за спестяванията.

За международните инвеститори промените на фондовия пазар в Турция увеличават риска регулациите да превърнат страната в по-затворен пазар. Преди земетресенията BIST 100 беше най-зле представящият се индекс от началото на годината, след рекордните ръстове от 2022 г., защото инвеститорите решиха да изтеглят печалбите си.

По мнението на Ник Стадмилър, ръководител на продуктовия отдел в Medley Global Advisors в Ню Йорк, ще бъде трудно за правителството да поддържа фондовия пазар с постоянни намеси. „Проблемът е, че фондовият пазар почти със сигурност се нуждае от нови покупки, за да остане на високи нива. Длъжностните лица ще трябва да продължат да се намесват, за да предотвратят срив, което би навредило на потребителските настроения и разходите“, допълва той.

Други инвеститори пренебрегват притесненията за инвестициите в Турция и смятат, че това е част от риска, който идва с инвестициите в нововъзникващите пазари. Карлос Харденберг, портфолио мениджър в Mobius Capital Partners, посочва, че смята да държи турските акции и ще чака развитията около изборите.