Централната банка на Швеция повиши основния си лихвен процент от 2,5% на 3,0%. По този начин Riksbank мина по пътя на повишаването на лихвения процент от 0% до цели 3% от началото на 2022 г. През 2018 г. лихвата все още бе -0,5%, припомня DPA.
Регулаторът също така се ангажира да продава облигации и заяви, че се стреми към по-силна шведска крона, демонстрирайки способността на новия си управител да се бори с инфлацията, съобщава Bloomberg. Последното решение да се повиши лихвения процент до 3% и да се ускори прекратяването на количествените улеснения е първото доказателство за позицията на Ерик Тедин по отношение на паричната политика от встъпването му в длъжност. Въпреки че повечето икономисти, анкетирани от Bloomberg, очакваха увеличението с 50 базисни пункта, други елементи от решението бяха изненада за мнозина.
„Доста голям обрат! От изказването, че кроната не е важна и разпродажбите на кроната миналата година сега се стигна до това, че кроната е важна и се продават облигации", казва Стефан Мелин, анализатор в Danske Bank A/S. „Изведнъж има нова ситуация“, допълни той.
Коментарите относно кроната представляват отклонение от предишните съобщения на Riksbank, която бе критикувана за твърде оптимистични оценки за отслабването на валутата. Повишаването на лихвените проценти и сигналът, че ще последват още, последва подобно увеличение от страна на Европейската централна банка, която също ще започне скоро да продава облигации. Решението е в унисон с подновената решимост на международните централни банкери да се справят с инфлационните опасения, в чиято устойчивост инвеститорите започнаха да се съмняват.
След съобщението шведската крона поскъпна с 0,9% до 11,2445 спрямо еврото, което е най-високото ѝ ниво от почти две седмици. Тя се възстанови от силните разпродажби, които я доведоха до почти 14-годишно дъно в началото на седмицата. Инвеститорите все повече залагат на по-нататъшни увеличения на лихвените проценти след съобщението, като според форуърдните споразумения за лихвените проценти до юни са предвидени още почти две увеличения с по четвърт пункт.
Повишената спешност на решенията в Стокхолм рискува да се отрази на икономиката в момент, в който пазарът на жилища се срива и Швеция може би вече е обхваната от рецесия.
Колкото и неприятно да е това, директорите на Riksbank действат, за да укротят инфлацията, която за първи път от повече от три десетилетия е двуцифрена. Благодарение на продължаващия натиск от чужбина кроната спадна тази седмица до най-ниското си равнище спрямо еврото от 2009 г. насам, след като ЕЦБ повиши лихвените проценти.
„Ако кроната остане слаба, за Riksbank ще бъде много по-трудно да върне инфлацията към целевото равнище по устойчив начин", заявиха централните банкери. „Желателно е да има по-силна крона“, се казва още.
Новите прогнози на централната банка сочат, че основният лихвен процент за Швеция ще достигне по-високи върхове, отколкото се смяташе досега, с поне още едно увеличение от четвърт пункт. Директорите очакват ръстът на цените да достигне целевата стойност от 2% до края на годината.
„Инфлацията е твърде висока и продължава да се повишава", заявиха от Riksbank. „Основният лихвен процент вероятно ще бъде повишен допълнително през пролетта“.
Прогнозите подчертават заплахата, която банкерите очакват за икономиката през годината, в която тя е напът да претърпи най-големия спад в ОИСР. Сега централната банка очаква икономиката да се свие с 1,1% през тази година, а по-ранната прогноза бе за свиване с 1,2%.
През април централната банка ще започне да съкращава с по-бързи темпове притежаваните от нея активи, продавайки държавни облигации за 3,5 млрд. крони (340 млн. долара) месечно, но запазвайки други дългови активи. Продажбите на дълг, както и увеличаването на предлагането на сертификати от страна на Riksbank, трябва да улеснят чуждестранните инвестиции в шведски активи и могат да допринесат за засилване на кроната, заяви банката.
15:42 | 09.02.23 г.
