Решителността на Европейската централна банка (ЕЦБ) да увеличи лихвите значително до ограничаваща растежа територия не трябва да се подлага на съмнение. Това заяви управителят на ведомството Кристин Лагард по време на традиционната си пресконференция след заседанието на банката в сряда, на което регулаторът повиши депозитната лихва до най-високото ѝ ниво от 2008 г. насам.
"Нашата решителност да покачим лихвите значително, за да достигнем ограничаваща растежа територия, не трябва да се подлага на съмнение, нито фактът, че веднъж достигнем ли я, ще искаме да останем там (тоест лихвите да останат на рестриктивно равнище - бел. прев.) достатъчно време, за да сме сигурни, че тези лихви ще ни осигурят връщането на инфлацията към 2%", каза Лагард.
Тя добави, че тези, които следят внимателно банката, не трябва да се съмняват в решителността ѝ да върне ценовата стабилност до средносрочната цел от 2%.
В четвъртък финансовата институция повиши лихвите с 50 базисни пункта (б.п.) в съответствие с очакванията и сигнализира за още един такъв ход през март.
„Надявам се, че като сме много специфични за днешното решение и с доста силни намерения за това какво ще правим през март, тези, които внимателно следят какво правим, ще оценят това, че не трябва да има съмнения в нас", добави Лагард.
В своето изявление в четвъртък от ЕЦБ посочват, че "възнамеряват" да повишат лихвите с още 50 б.п. през март. "Намеренията не са 100-процентов ангажимент, но са доста силна решителност... Не мога да се сетя за сценарии - освен ако не са наистина крайни - в които това няма да се случи", каза Лагард.
Тя коментира данните на европейската статистическа служба Евростат за 0,1% тримесечен ръст на икономиката на еврозоната в края на 2022 г. „Този резултат означава, че икономическата активност се е забавила значително спрямо средата на 2022 г. и очакваме в краткосрочен план тя да остане приглушена", коментира централният банкер.
„Приглушената световна активност и високата геополитическа несигурност - особено заради неоправданата война на Русия срещу Украйна - продължават да са предизвикателства за растежа на еврозоната. Заедно с високата инфлация и по-затегнатите финансови условия, тези насрещни ветрове притъпяват потреблението и производството", каза тя.
Лагард обаче изтъкна и положителни тенденции, като облекчаването на проблемите на снабдителните вериги, подобрените икономически нагласи и по-сигурните доставки на природен газ.
"Нарастващите заплати и скорошният спад в инфлацията в цените на енергията също се очаква да отслабят загубата на покупателна способност. Това, от своя страна, ще подкрепи потреблението".
"Като цяло, икономиката се оказа по-устойчива от очакваното и би трябвало да се възстанови през следващите тримесечия", посочи ръководителят на ЕЦБ, но допълни: "Безработицата остана на историческо дъно от 6,6% през декември, но темпът на откриване на работни места може да се забави и безработицата да нарасне в следващите тримесечия".
Тя отново повтори вижданията си, че правителствените мерки за подкрепа за предпазване от ефекта на високите цени на енергията трябва да са „временни, таргетирани и да са съобразени с инициативите за потребление на по-малко енергия".
"Ценовият натиск продължава да е силен", каза Лагард, като предупреди, че правителствените мерки за подкрепа ще потиснат инфлацията през 2023 г., но ще я ускорят, след като срокът им на действие изтече.
16:56 | 02.02.23 г.
