Европейската централна банка (ЕЦБ) изостави стария си навик да изненадва пазарите и повиши основните си лихви с половин процентен пункт в четвъртък в съответствие с очакванията, става ясно от съобщение на сайта на ведомството.
С днешното увеличение депозитната лихва, която през първата половина на миналата година все още бе на отрицателно равнище, достига най-високото си ниво от ноември 2008 г. насам в размер на 2,5%. Ходът е в съответствие с очакванията на икономистите, като следва увеличението от 50 базисни пункта (б.п.) на Английската централна банка (АЦБ), прието по-рано в четвъртък. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране достига 3% с днешното решение, а този по пределното кредитно улеснение 3,25%.
ЕЦБ сигнализира за този ход още през декември, когато заяви, че лихвите ще бъдат покачвани "със стабилен темп". Подобно послание отправиха и редица представители на ведомството, в т.ч. управителят Кристин Лагард.
По време на Световния икономически форум в Давос миналия месец Лагард каза, че нейната мантра за паричната политика остава "запазване на същия курс", като отново изтъкна препоръките си други играчи да направят същото, но по по-скромен начин. "Разширената през 2022 г. фискална подкрепа трябва да бъде по-добре насочена, таргетирана и направена така, че да не принуди централните банкери да направят малко повече", предупреди тогава ръководителят на ЕЦБ.
В същото време някои централни банкери, в т.ч. Клаас Кнот от Нидерландската централна банка, Петер Кажимир от Словашката централна банка и ръководителят на словенския регулатор Бощян Васле, подкрепят по-голямо увеличение от 50 б.п. не само през февруари, но и през март.
Такива са очакванията и на икономистите в най-скорошната анкета на Bloomberg, които прогнозират два хода от по 50 б.п. през февруари и март, след които лихвата по депозитите да достигне връх от 3,25% с още едно увеличение от четвърт процентен пункт и да бъде задържана на това равнище за около година. След това влошаващата се икономическа ситуация ще доведе до лихвени понижения от по 25 базисни пункта (б.п.)., които се очаква да започнат през юни 2024 г.
"Най-голямото предизвикателство за Управителния съвет е да балансира факта, че основната инфлация се забавя и може да го направи бързо заради по-ниските цени на енергия, но и че базовата все още се покачва", коментира преди заседанието Вероника Рохарова, ръководител по икономика в еврозоната в Credit Suisse. За ЕЦБ "второто ще е по-важно".
"Управителният съвет ще запази курса на значително увеличение на лихвените проценти с равномерен темп и на поддържането им на равнища, които са достатъчно ограничаващи, за да осигурят своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%", посочват от банката в своето изявление, като допълват, че очакват още лихвени увеличения.
От ведомството сигнализират и последващо увеличение от половин процентен пункт през март, а "след това ще подложи на оценка по-нататъшния курс на паричната политика". "С течение на времето поддържането на лихвените проценти на рестриктивно ниво ще понижи инфлацията, отслабвайки търсенето, и ще предпази от риска от трайно възходящо изместване на инфлационните очаквания", казват от ЕЦБ, запазвайки посланието, че решенията ще се взимат на база данните и ще се определят от заседание на заседание.
ЕЦБ отново повдигна темата и за дългоочакваното свиване на баланса си. През декември финансовата институция обяви, че "от началото на март 2023 г. нататък портфейлът по програмата за закупуване на активи (APP) ще намалява с премерен и предсказуем темп", като в четвъртък каза, че намалението ще е средно с 15 млрд. евро месечно от началото на март до края на юни 2023 г., а впоследствие темпът ще се определя с течение на времето.
Повече детайли за това обаче предстои да бъдат публикувани по-късно през деня в отделно съобщение от банката.
Дни преди днешната среща стана ясно, че икономиката на еврозоната е записала още едно повишение в последното тримесечие на 2022 г., след като окончателните данни за третото тримесечие изненадаха с по-голям растеж от първите оценки, изпращайки сигнал към ЕЦБ за своята устойчивост.
През четвъртото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната е нараснал с 0,1% на тримесечна база и с 1,9% - на годишна. За цялата 2022 г. растежът е в размер на 3,5 на сто.
Още един положителен сигнал е забавянето на инфлацията във валутния съюз за трети пореден месец през януари до ниво от 8,5% на годишна база. Данните, които показват забавяне от декемврийското ниво от 9,2%, са по-добри и от очакванията на икономистите за 8,9% инфлация.
Според Силек Тобер от Macroeconomic Policy Institute (IMK) обаче има риск, който не може да бъде пренебрегнат. "Рискът е, че те (централните банкери) може реално да бъдат агресивни, както и заявиха. Управителят Кристин Лагард и други представители на ЕЦБ посочиха, че ще са решителни за дълъг период от време, в който лихвите ще се покачват от заседание на заседание през 2023 г.", каза Тобер. "Това е много ясен риск, но смятам, че може да е грешка", допълни експертът.
В сряда Федералният резерв на САЩ отново намали размера на лихвените повишения - този път до 25 б.п. - и сигнализира, че има постигнат напредък в борбата си с инфлацията, но и че предстои още затягане.
16:37 | 02.02.23 г.
