Смекчаването на инфлационната цел от 2% на Японската централна банка (ЯЦБ) ще подкопае ефектите от ултраразхлабената парична политика. Такова мнение изрази заместник-управителят на ведомството Масазуми Вакатабе в четвъртък, цитиран от Ройтерс.
Според него централната банка трябва да внимава и за правенето на последващи промени по своята целева доходност по 10-годишните държавни ценни книжа (ДКЦ), като например разширяване на допустимия диапазон на доходността.
Коментарът е предшестван от изказванията на изпълнителни директори от бизнеса и научните среди в панел, в който експертите се обединиха около мнението, че ЯЦБ трябва да направи инфлационната цел дългосрочна, отколкото такава, която бързо трябва да бъде изпълнена, за да може банката по-гъвкаво да покачва лихвите.
Вакатабе, ярък привърженик на агресивното парично разхлабване, каза, че смекчаването на инфлационната цел рискува превръщането на целта на ЯЦБ в твърде неясна. "Това може да подкопае прозрачността на паричната политика и нейната ефективност. Това се отнася не само към дефлацията, но и към инфлацията", посочи той.
Той бе категоричен, че няма "абсолютно никаква промяна" в поетия ангажимент от банката за поддържането на ултраразхлабената парична политика.
Вакатабе, чийто мандат като заместник-управител на ведомството изтича през март, каза, че нарастващ брой компании покачват цените си и стават по-склонни да увеличават заплатите. Има обаче несигурност дали такива промени в ценовите перспективи ще са устойчиви и дали ще помогнат на Япония да достигне целта си за инфлацията по устойчив начин.
"Има низходящи и възходящи рискове за ценовите перспективи. Низходящите рискове остават сравнително силни, затова не трябва да се отпускаме", предупреди Вакатабе.
През миналия декември базовата инфлация в Япония достигна 4% на годишна база, нараствайки с двойно по-бърз темп от целта и поддържайки живи пазарните спекулации, че скоро централната банка ще сложи край на паричните стимули. Тогава ведомството изненадващо увеличи тавана за целевата доходност по 10-годишните ДКЦ от 0,25% до 0,5%.
Според заместник-управителя обаче това увеличение значително намалява стимулиращия ефект на паричната политика. "Не трябва да подкопаваме ефекта от стимулите с промени в политиката. Трябва да бъдем много, много внимателни", когато се взима решение дали да има последващи промени в тавана за доходността, добави централният банкер.