Депозитната лихва на ЕЦБ вероятно ще достигне своя връх през май

Наближава моментът, в който Европейската централна банка (ЕЦБ) ще одобри второ поредно лихвено увеличение в размер на половин процентен пункт, докато битката ѝ с инфлацията е в разгара си и може да я принуди да продължи да покачва лихвите до май месец, смятат икономисти, анкетирани от Bloomberg.

Респондентите очакват лихвата по депозитите да достигне връх от 3,25% и да бъде задържана на това равнище около година. След това влошаващата се икономическа ситуация ще доведе до лихвени понижения от по 25 базисни пункта (б.п.)., които се очаква да започнат през юни 2024 г.

Въпреки паричното затягане от общо 250 б.п. към момента - най-агресивното в историята на ведомството - над половината от анализаторите смятат, че банката все още изостава спрямо тренда. Една трета имат опасения, че ЕЦБ може да прекали с лихвените увеличения.

Предстои първото за 2023 г. заседание на ведомството да се състои следващата седмица, когато е почти сигурно увеличение от половин процентен пункт, обещано от управителя Кристин Лагард още миналия декември. Отвъд февруари анкетата предполага, че централните банкери няма да "отпуснат юздите".

Управителят Кристин Лагард и нейните ястребово* настроени колеги вече сигнализираха, че е възможно да има подобно увеличение и през март, като паричните пазари смятат, че това е най-вероятният сценарий. Някои членове на Управителния съвет на ЕЦБ обаче подкрепят по-плавен подход. Четирима от анкетирани 46 икономисти прогнозират ход от 25 б.п. през март.

"Фокусът на заседанието през февруари ще е върху сигналите за заседанието през март", обясни Юси Хилянен, ръководител по макропроучвания и проучвания на пазара за фиксирана доходност за Европа в SEB. "Рискът е, че дори леко смекчаване на езика може да доведе до твърде гълъбова интерпретация от пазарите".

Последните данни показаха, че инфлацията в еврозоната се е свила под двуцифрено равнище, но продължава да е висока спрямо целта от 2% ценова стабилност. Междувременно централните банкери започват да се фокусират върху базовия индекс на потребителските цени, изключващ тежестта на енергията и храните.

"Най-голямото предизвикателство за Управителния съвет е да балансира факта, че основната инфлация се забавя и може да го направи бързо заради по-ниските цени на енергия, но и че базовата все още се покачва", коментира Вероника Рохарова, ръководител по икономика в еврозоната в Credit Suisse. За ЕЦБ "второто ще е по-важно".

Въпреки че икономиката на валутния съюз все още е в по-добро състояние от очакваното, две трети от респондентите в анкетата са в очакване на рецесия. Сегашните оценки прогнозират кумулативен спад между 0,3% и 1,4%. Това обаче няма да бъде спирачка за ЕЦБ.

"Ако основният двигател на икономическите перспективи през 2022 г. бе енергийната криза, през 2023 г. той вероятно ще бъде отговорът на ЕЦБ към нея. По-високите очаквани лихви означават, че растежът през втората половина на 2023 г. е ревизиран низходящо - най-големият риск в момента е паричната политика да има по-голям ефект върху икономиката, отколкото инвеститорите очакват", смятат Джейми Ръш и Маева Къзин от Bloomberg Economics.

Следващата седмица се очаква ЕЦБ да даде и повече детайли за свиването на баланса си от облигации на стойност 5 трлн. евро. Около три четвърти от анкетираните очакват ЕЦБ да свие запасите си на облигации от публичния сектор, на корпоративни дългови книжа и др. пропорционално на притежанията си, четирима смятат, че банката ще се фокусира върху публичния сектор, а трима - върху частния.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.