Щатският долар ще посече претендентите за неговия трон

Няколко скорошни геополитически събития повдигнаха стария въпрос за това дали хегемонията на американския долар като световната резервна валута не е поставена под риск. Тя не е, ни най-малко. Ако не друго, тези събития единствено подчертават защо крал Долар все още седи на трона, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

Най-скорошният претендент за тази позиция е предполагаема южноамериканска единна валута с работно име сур (юг). Това е идея, която тръгна още от 80-те години на миналия век, но моят колега Едуардо Портър смята, че е или опасна, или неуместна. Ако някога се осъществи, тя ще се използва за търговията между Бразилия и Аржентина (въпреки че те ще запазят своите национални валути). Други страни в Южна Америка могат да бъдат изкушени да се присъединят, ако успеят да изгладят неравностите за неликвидните и волатилни местни валути. Но има нещо, което вече изпълнява тази функция – американският долар.

Доларът продължава да е световната валута, като половината от 2 трлн. банкноти в обращение са извън САЩ. В много страни ежедневната му употреба на дребно измества тази на местната валута. Около 40% от дълга в световен мащаб е в долари, което дава на САЩ огромна привилегия.

Големият дефицит по текущата сметка на САЩ е много по-малък проблем, тъй като вносът, който ненаситният потребителски сектор редовно поглъща, често е закупен в долари. Той дава и огромен контрол, като всяка институция или лице, което се озове от грешната страната на американското финансово министерство, може да го потвърди.

Но това също така означава, че САЩ служат като световен кредитор от последна инстанция. Близо 60% от световните валутни резерви са в долари, като еврото е на второ място с дял от 20%. Близо 90% от всички форекс сделки включват долара. Отговорът от стимули към пандемията от коронавирус бе подкрепен от големи валутни суапове между Федералния резерв на САЩ и приятелските централни банки.

Въпреки че наскоро щатската валута поевтиня, не е случайност, че зелените пари поскъпват за по-голямата част от периода след световната финансова криза. Скорошните спадове при криптовалутите подчертават колко е трудно да се изправиш срещу управляващия понастоящем крал.

Американската икономика, заедно със своите облигации и капитали, се превърна в предпочитано убежище за световните инвеститори както в мрачни, така и в добри времена – феномен, познат като доларовата усмивка (теория, според която доларът поскъпва спрямо други валути, когато щатската икономика е изключително силна или слаба - бел. ред.).

По-обсъжданата заплаха за статута на долара са приказките, че Китай и Саудитска Арабия може да започнат да обменят въглеводород в различно от доларовото изражение. Арабската страна замести Русия като най-големия източник на петрол за Пекин, доставяйки 15% от 350-те млн. барела, които Китай закупи само през миналия декември.

Бартерът може да сработи между китайските трейдъри и Русия, или Иран. Но едва ли Саудитска Арабия ще има особена полза от китайски продукти или от юана за еквавилента на износ на петрол на годишна стойност от 50 млрд. долара за втората по големина икономика в света. Фактурирането в евро може да разреши част от проблема, но тук също има ограничения. Рияд трябва да получи възвръщаемост от своите притежавани валути, а щатските държавни ценни книжа (ДКЦ) не само са с по-висока доходност, но носят полза и от това, че са вероятно най-ликвидните облигации на планетата.

Доминантността на долара ще бъде подкопана, ако се появи конкурентна петролна ваута. Но има основателна причина голяма част от търговията с въглеводород да е деноминирана в долари, като тя ще се запази. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), която отчасти в момента е без Русия, не е способна да контролира цената или предлагането на петрол. Тя няма и възможността да създаде конкурентна валута.

Очевидните предимства на щатския долар са неговото познаване и мащаб. Около 40% от световната търговия се фактурира в долари, четири пъти над дела на САЩ в световната търговия. Валутата държи дял от 42% от обемите, разменяни по системата SWIFT за междубанкови трансакции. Делът на китайския юан е 2%, а на еврото - 36%, но това е основно търговия в рамките на еврозоната. Делът на европейската валута в международната търговия е по-скромен - 16 на сто.

Вътрешната необходимост за контролиране на собствената валута знаичтелно надвишава примамливия чар на това да си част от наднационална мрежа, а все още има съмнения доколко еврото е подходящо за целта, като се имат предвид икономическите разлики между членовете на валутния съюз.

Докато и освен ако големите азиатски страни като Индия, Китай, Япония и Южна Корея не решат да създадат нова валута, американският долар ще остане световната валута от първа инстанция.