Пасивното инвестиране има по-малко смисъл в сегашната пазарна среда

Трябва ли инвестиционните схеми, в които инвеститорите избират да вложат парите си, да бъдат функция на инвестиционната среда, се пита на страниците на Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия "Куинс Колидж" и съветник на Allianz и Gramercy.

Този въпрос не се задава достатъчно често от инвестиционните комитети, които са склонни да се фокусират върху проблемите на разпределението на активите, портфолио моделите и селектирането на фонд мениджъри.

И все пак това е въпрос, който стана много по-важен за генериране на висока възвращаемост, отчитаща риска, особено като се има предвид масовото прехвърляне на пари от активни към пасивни инвестиционни стратегии през последните години.

Една опростена илюстрация защо това е така идва от студентските ми години. Въоръжен с пропуск тип Eurail, пътувах из европейския континент и като много други се възползвах от фиксираното меню, предлагано от ресторантите, отбелязва авторът. Те бяха разнообразни, на ниски цени и не изискваха много местни познания, за да изберете от дълъг списък с ястия. Накратко, това беше добър начин да напълня стомаха си и да контролирам разходите си, допълва той.

Подозирам, че щях да се държа различно, пише Ел-Ериан, ако свързаните с храносмилането рискове от тези менюта бяха по-големи и по-променливи. В такъв свят той би придал много по-голямо значение на диверсификацията на менюто; и щеше да има по-добро разбиране на местните съставки и ястия. По-активното управление на храненето ми щеше да стане приоритет, включително по-образован подход при избора на индивидуално меню, допълва той.

След като бяха избрали масово подхода с фиксирано меню, инвеститорите сега трябва да обърнат повече внимание на индивидуалния избор на ценни книжа предвид текущите промени в инвестиционната среда.

Пасивното управление на портфейла е особено привлекателно в свят, в който инвестиционните резултати са силно повлияни от общ глобален фактор. Това беше така в продължение на повече от десетилетие, тъй като комбинацията от изкуствено занижени лихвени проценти и масивни инжекции на ликвидност от централните банки подпомогнаха почти всички активи. Дори компании-зомбита и крехки държави можеха да се рефинансират без много трудности или вътрешни реформи.

Положителните корелации в рамките и между класовете активи се повишиха до необичайно високи нива. Генерирането на висока възвръщаемост и по-ниска волатилност изглежда не изискваше много индивидуален избор на инвестиции, правейки пасивните подходи много по-привлекателни, особено предвид по-ниските им такси в сравнение с активното управление.

Произтеклото масирано пренасочване на търсенето към пасивното инвестиране предизвика две реакции от страна на предлагането. Първо, повече мениджъри на активи навлязоха на пазара, увеличавайки ценовата конкуренция и драстично намалявайки таксите. Второ, някои мениджъри разшириха предлагането на индексно базирани пасивни подходи към много по-малко ликвидни и високорискови сегменти на пазара, които са по-податливи на изкривявания и риск от дефолти.

Този общ глобален фактор първо беше разклатен, а сега и изтласкан от покачването на инфлацията, което наложи централните банки да повишат лихвите и да намалят ликвидността в икономиката. Перспективата за инвеститорите е допълнително усложнена от рисковете за растежа, тъй като трите най-системно важни икономически области в световен мащаб – САЩ, Европа и Китай – се забавят, макар и по различни причини. Освен това инвестиционният свят е повлиян от големи структурни промени, включително революционни технологични иновации, геополитическо напрежение, пренареждане на веригите за доставки и напрежение в социалната тъкан на обществото.

Това е променлив свят, в който превишаването на цените става все по-често срещано. Наистина, би било разумно инвеститорите да освежат разбирането си за „пазара на лимони“, представен от Нобеловия лауреат Джордж Акерлоф преди около 50 години и свързаната с него разработка на Майкъл Спенс, друг Нобелов лауреат и негов близък приятел. Лесно приложим към застрахователната индустрия, където информационната асиметрия между застрахован и застраховател може да бъде сериозна, друг пример за феномена е трудността, която имат продавачите на добре поддържани автомобили при получаването на справедливи цени, когато има много съмнения за бърникане по тях. Техните автомобили вероятно ще се търгуват на прекалено ниски цени.

В това, което мнозина признават, че е мътна глобална макро перспектива, черешите могат да се търгуват като лимони. Освен това пасивните стратегии, приложени към пазарни сегменти с ниска ликвидност и спорна кредитоспособност, се превръщат в капани, включвайки твърде голям компонент от податливи на дефолти корпорации и суверени (например Русия миналата година).

Накратко, това е инвестиционен свят, в който по-голямата селективност, интелигентното структуриране и динамичното разпределение на активите обикновено надделяват над по-ниските такси на пасивните схеми. Това е свят, който оправдава частичното връщане към менюто по избор след много години на широко разпространени фиксирани менюта.