Представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) са подкрепили по-голямо от одобреното през декември лихвено увеличение от половин процентен пункт, показаха протоколите от заседанието на 15 декември, цитирани от Bloomberg.
“Голям брой“ от централните банкери са предпочели ход от 75 базисни пункта (б.п.) вместо предложените 50 б.п. от главния икономист Филип Лейн, стана ясно от публикуваните в четвъртък документи. Впоследствие някои са се съгласили на по-малък ход, придружен от ангажимент на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард за още стъпки в този размер на последващите заседания и от обявения план за свиване на баланса на банката.
Банкерите са постигнали съгласие и за по-бавен темп на парично затягане, отколкото някои очакваха – сигнали, че регулаторът е внимателен да не направи грешката на прекалено затягане.
"Голям брой от членовете първоначално изразиха предпочитание за увеличение от 75 б.п., тъй като инфлацията очевидно се очаква да бъде твърде висока за твърде дълго време. Някои от членовете обаче изразиха своята готовност да се съгласят и на ход от 50 б.п., ако мнозинството подкрепи предложението на Лейн, като се вземат предвид подсилената комуникация за намеренията на Управителния съвет (УС) на ЕЦБ за паричната политика и затвърденото послание, че УС ще продължи значително да увеличава лихвите със стабилен темп", сочат протоколите на финансовата институция.
„Като цяло, ястребовите* сигнали в протоколите, най-скорошните икономически новини и коментарите от централните банкери предполагат, че става все по-вероятно увеличението от 50 б.п. през февруари да е последвано от още едно през март“, коментират Джейми Ръш и Маева Къзин от Bloomberg Economics.
На последното си заседание през 2022 г. централната банка на еврозоната покачи депозитната лихва от 1,5% до 2%, или най-високото ниво от края на 2009 г. насам.
Тогава ведомството обяви и плановете си за свиването на баланса си. "От началото на март 2023 г. нататък портфейлът по програмата за закупуване на активи (APP) ще намалява с премерен и предсказуем темп, тъй като Евросистемата няма да реинвестира всички погашения по главници на ценни книжа с настъпващ падеж", казаха тогава от ЕЦБ, като допълниха: "Намалението ще бъде със средно по 15 млрд. евро на месец до края на второто тримесечие на 2023 г., а последващият темп ще се определи с течение на времето".
"Някои от членовете" обаче са изразили предпочитания за по-бързо свиване на баланса, но впоследствие е било посочено, че "твърде бързият темп може да доведе до повторна фрагментация на облигационните пазари".
По-рано в четвъртък председателят Кристин Лагард каза по време на Световния икономически форум в Давос, че инфлацията в еврозоната все още "е твърде висока", като пое ангажимент централните банкери да не се отпускат в усилията си да върнат ценовата стабилност спрямо целта.
"Във всеки случай инфлацията, както и да я погледнеш, е твърде висока. Ще запазим курса си, докато (лихвите) не се преместят в ограничаваща (растежа) територия за достатъчно дълго време, за да може навременно да върнем инфлацията спрямо целта за 2%", каза Лагард.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.