България успешно е емитирала външен дълг в размер на 1,5 млрд. евро при доходност от малко под 4,8%, става ясно от информация, поместена на търговския терминал на финансовата медия Bloomberg.
Става въпрос за емисия 10-годишни държавни облигации, като подадените оферти са за над 6,5 млрд. евро.
Министерството на финансите ще обяви подробности за емисията, разпределението между банки, пенсионни дружества и инвеститори и страните, от които произхождат.
Емисията е част от средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари на стойност 12 млрд. евро, а консултанти са BNP Paribas, Citi, JPMorgan (B&D) и UniCredit. Очакваната цена беше в диапазона около Mid Swaps + 250 базисни пункта, т.е. около 5,25%. За търсения обем беше посочено само, че целта е емисията да е бенчмаркова (поне 1 млрд. евро).
Целевият пазар включва на практика всички допустими контрагенти, професионални клиенти и клиенти на дребно.
Емисията ще бъде един от инструментите за финансиране на бюджета, който Министерството на финансите използва, като се придържа към основната цел на дълговото управление – финансиране на планирания дефицит за тази година така, че да отговаря на критериите за влизане в еврозоната, осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение и обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв.
Припомняме, че през март 2023 г. има падежираща еврова емисия в размер на 1,444 млрд. евро, която България трябва да изплати.
За последно България излезе на международните дългови пазари на 15 септември, когато Министерството на финансите пласира облигации, деноминирани в евро, в два транша с общ размер от 2,25 млрд. евро. Първият бе със срочност седем години, обем от 1,5 млрд. евро и лихвен купон 4,125%, а вторият бе със срочност 12 години, обем от 750 млн. евро и лихвен купон 4,625%.
България продължава да поддържа ниско ниво на задълженията си, като делът на дълга спрямо брутния вътрешен продукт възлиза на 21,3% към 30 юни 2022 г. (16,442 млрд. евро, вторият най-малък дял в ЕС).
А след като служебният министър на финансите Росица Велкова се отказа от идеята да внася проектобюджет за тази година, в рамките на първите три месеца на 2023 г. в сила е Законът за удължаване на бюджета, който предвижда вземането на максимален дълг в размер на 1,555 млрд. евро.
Руската война в Украйна допълнително усложни глобалната макроикономическа среда, частично в Европа, и промени икономическите перспективи пред България. В своята есенна прогноза от 2022 г. ЕК прогнозира растежът на родната икономика да достигне едва 3,1 процента през 2022 г., като ще се забави още повече - до 1,1 на сто, през настоящата 2023 година. През 2021 година икономиката на страната ни нарасна със 7,6 на сто след свиването с 4 на сто през пандемичната 2020 година.
Спрямо летните прогнози на ЕК, публикувани в средата на юли, очакванията за България са подобрени за 2022 г. (през лятото се очакваше ръст от 2,8 на сто), но перспективите за 2023 г. бяха влошени (при ръст от 2,3% в летните прогнози). За 2024 г. Еврокомисията залага на темп на нарастване на брутния ни вътрешен продукт (БВП) от 2,4 на сто.
Министерството на финансите пък очаква БВП да е нараснал с 2,9% през миналата година (насърчен от публичните харчове и инвестициите) и да се забави до 1,6% през 2023 г.
21:54 | 17.01.23 г.
