Глобалните регулатори са готови да засилят контрола си върху хедж фондовете, клиринговите къщи и пенсионните активи тази година, след като редица кризи изместиха фокуса на наблюдателите към рисковете извън банковата система.
Разнородната група, свободно дефинирана като „небанкови финансови институции“ от регулаторите, е под светлината на прожекторите след поредица от пазарни сътресения през последните две години, пише FT.
„Сега е различно“, коментира Андрю Бейли, управител на Bank of England, пред репортери в средата на декември, докато говори за „неотложната“ необходимост от реализиране на практика на проучванията и препоръките на глобалните политици за небанковите финанси.
Регулаторите посяха първите семена през март 2020 г., когато хедж фондовете се огънаха под натиска на паникьосаните заради коронавируса пазари. Две години по-късно Лондонската метална борса трябваше временно да затвори своя пазар на никел, тъй като свиването застраши нейната клирингова къща.
През 2022 г. европейските правителства спасяваха енергийни компании заради силния ръст на цените на енергоносителите. BoE трябваше да се намеси, за да спре срива на пазарите на държавни облигации на Обединеното кралство, предизвикан от недооценените рискове в неясните инвестиционни стратегии на пенсионни фондове с операции във Великобритания, Ирландия и Люксембург.
Кризите колективно хвърлиха светлина върху рисковете, които до голяма степен мигрираха из финансовата система, след като надзорните органи затегнаха регулациите върху банките след фалита на Lehman Brothers през 2008 г.
„От решаващо значение е глобалните регулатори да оценят дали това искаха да постигнат“, коментира Ана Арсов, съръководител глобално банкиране в Moody’s. Тя е съгласна с Бейли, че има нужда от глобални координирани действия, тъй като и двамата твърдят, че секторът е толкова международен, че може да бъде опитомен само чрез световни мерки.
Регулирането на небанковите финансови институции, които в момента концентрират почти половината от глобалните финансови активи, е непозната територия за политиците по различни начини.
Ликвидността е най-големият стресов фактор в цялата поредица от сътресения, за разлика от финансовата криза от 2008 г., когато опасенията бяха съсредоточени върху това дали институциите, главно банките, имат достатъчно силни баланси, за да покрият всичките си задължения на пазар с падащи цени на активите и растящи заеми.
BoE обяви миналия месец първите в света стрес тестове, които ще разгледат основните рискове на ключови финансови пазари, където небанковите финансови институции са участници. Според Ана Арсов това може да бъде много полезно.
Съветът за финансова стабилност, където най-големите централни банки в света, финансовите министерства и регулаторите формулират политики, тази година ще докладва доколко страните са изпълнили препоръките от 2021 г. за подобряване на надзора на фондовете на паричния пазар.
За тях Съветът предложи различни мерки, включително някои, които биха намалили „ефектите на срива“, задействани заради стадни разпродажби. Други предложения предвиждат ограничаване на разликата между падежа на инструментите, в които фондът инвестира, и ликвидността, която гарантира на своите инвеститори.
Втората област са отворените фондове, при които има резки пикове в търсенето на ликвидност. Там има фундаментално несъответствие между незабавното изкупуване, което обещават на своите клиенти, и предизвикателства при продажбата на активи при падащи пазари.
Съветът се опитва да разбере и скритият ливъридж в различни части на пазара на небанковите финансови институции.
По света има десетки политически инициативи, докато регулаторите се опитват да се справят с множество потенциални проблеми. Глобалният регулатор на ценни книжа Iosco изложи набор от предложения за подобряване на ликвидността на ключови финансови пазари, особено по време на стрес.
Скот О'Малия, главен изпълнителен директор на ISDA, казва, че очаква ролята на посредниците като клиринговите къщи да бъде „ключов проблем“ за 2023 г. През декември Съветът призова за „спешна работа“ за справяне с плановете за действие при извънредни ситуации при колапса на две клирингови къщи и застрахователи.
Междувременно в САЩ Комисията за ценни книжа и борси ще промени правилата за търговия с акции, като ще въведе набор от мерки за намаляване на разходите за малките инвеститори. Предвиждат се и мерки за смекчаване на засилената търговия, предизвикана от бума на миймовете през 2021 г.
В Европа Андреа Филтри, анализатор в Mediobanca, коментира, че фокусът вероятно ще се измести от работата през 2022 г. около структурата на европейските пазари към разглеждане на проблемите с ликвидността „в среда на предизвикателно нарастващи лихви и количествено затягане“. Според него има някои пазари, които нямат адекватен инструментариум при силни спадове.
21:32 | 05.01.23 г.
