Световната купчина държавни дългове с отрицателна доходност изчезна, след като японските облигации най-после се присъединиха към книжата, предлагащи нулева или положителна доходност, пише Bloomberg.
Световният запас от облигации, от които инвеститорите получаваха отрицателна доходност, достигна връх от 18,4 трлн. долара в края на 2020 г., според Глобалния сборен индекс на Bloomberg за дълговете, когато централните банки поддържаха лихвите на или под нулевото равнище и купуваха облигации, за да поддържат лихвите ниски.
Японските държавни ценни книжа (ДКЦ) бяха последните, които напуснаха клуба на под нулевото равнище, тъй като централните банкери се придържаха към ултраразхлабените парични условия, въведени още преди пандемията.
Сега инвеститорите смятат, че Японската централна банка (ЯЦБ) – последният гълъбово* настроен регулатор в света – има желание възможно най-скоро да нормализира паричната си политика. Европейската централна банка (ЕЦБ) сложи край на отрицателните си лихви през юли 2022 г., а през септември регулаторите в Дания и Швейцария последваха примера ѝ. Федералният резерв на САЩ увеличи лихвите с 4,25 процентни пункта миналата година, най-силното затягане от 1973 г. насам.
„Фактът, че японските държавни облигации най-после излязоха от отрицателна територия, подчертава колко важни ще са събитията около ЯЦБ за световните облигационни пазари през тази година“, коментира Прашант Нюнаха, стратег по доходност в TD Securities Inc. в Сингапур.
Доходността по кривата нарасна, след като на 20 декември ЯЦБ изненада пазарите и увеличи тавана за доходността по 10-годишните ДКЦ до 0,5%. Промяната подсили залозите, че регулаторът ще промени паричната си политика с ускоряването на инфлацията и увеличи разходите за японското правителство.
Японски ДКЦ с матуритет през март 2024 г. бяха последните облигации, добавени в индекса на медията, който следи книжата с фиксирана доходност и матуритет от поне година, като доходността по дълга достигна нулевото равнище в сряда. Броят на облигациите в индекса достигна връх през септември 2020 г., когато бе над 4600 броя. Преди заседанието на ЯЦБ този брой спадна до 46.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.