Рецесията в САЩ може да закъснее, а инфлацията по света да се окаже по-устойчива

В съответствие с добрата традиция на финансовата индустрия сега е времето от годината за прогнози относно здравето на световната икономика и как да тълкуваме колективната мъдрост на инвеститорите, пише за Financial Times Михаел Стробек, главен инвестиционен директор на Credit Suisse.

Преглеждайки икономическите и инвестиционни перспективи на различните банки и мениджъри на активи, мнозина забелязаха огромен консенсус за рецесия през тази година в най-голямата икономика на света.

Според този сценарий рецесията в САЩ през 2023 г. би трябвало да доведе до бързо забавяне на инфлацията, като по този начин позволи на Федералния резерв да спре повишаването на лихвите и след това - на по-късен етап - да започне да ги намалява, за да предотврати икономически проблеми. Този сценарий е познат, наблюдаван по време на рецесиите в САЩ от началото на 1990-те, 2001 и 2008 г. Това, което неизменно следва, е пазарен подем при акциите, като инвеститорите яхват новия цикъл.

Звучи обаче донякъде несигурно, че както пазарните наблюдатели, така и пазарните участници в момента се обединяват около тази доста оптимистична оценка, не на последно място защото широко разпространените консенсусни пазарни възгледи обикновено са напълно погрешни. Сигурно изпускаме нещо. И така, какво може да се обърка с този сценарий? В кой момент преминаваме от „този път е същото“ към „този път е различно“?

Има силни причини за консенсусното очакване. Растежът вече се забави бързо. Еврозоната и Обединеното кралство са в рецесия, а растежът в САЩ е минимален. Инфлацията в САЩ премина своя пик, но Федералният резерв е непреклонен в борбата си срещу нея, което означава, че тя може да спадне още повече. Тази икономическа гледна точка е калкулирана от финансовите пазари.

Най-видимият знак със сигурност е силно обърнатата крива на доходността, в която лихвите по краткосрочните облигации са по-високи, отколкото тези с по-дългите матуритети. От 60-те години на миналия век това е надежден предсказател за предстояща рецесия. В същото време обърнатата крива на доходността също е отражение на очакванията на участниците на пазара, че темповете на инфлация вероятно ще спаднат и че централната банка в даден момент ще намали лихвените проценти, за да подкрепи отново растежа или да успокои пазарните сътресения. Следователно фактът, че кривата е толкова силно обърната в момента, също означава, че инвеститорите очакват инфлацията да се нормализира бързо и че Фед може да е в състояние да намали лихвите по-рано.

И все пак има фактори против настоящите консенсусни очаквания, които си струва да бъдат разгледани. Първо, що се отнася до растежа, рецесията в САЩ може да дойде значително по-късно, отколкото мнозина очакват. Икономиката на САЩ не е толкова изложена на повишаването на лихвите от Фед, както в миналото. В днешно време собствениците на жилища имат ипотеки с предимно фиксиран лихвен процент, а корпорациите използваха ниските лихви от последните години, за да се финансират дългосрочно.

Домакинствата и компаниите ще почувстват въздействието на лихвените повишения с по-голямо закъснение от обикновено. Така че, макар растежът вече да е слаб, изпадането в рецесия може да е като очакване на Годо. Това е в рязък контраст с модела на бърза рецесия/бързо възстановяване, който пазарите изглежда очакват.

Второ, що се отнася до инфлацията, тя може да се окаже по-вкоренена от очакваното. Инфлацията при заплатите по-специално изглежда устойчива поради недостига на квалифицирани работници. Новият многополюсен световен ред пък ще наложи структурни промени в икономиката, като например необходимостта от изграждане на надеждни вериги за доставки по-близо до дома, което често има по-висока цена. По същия начин спешната необходимост от декарбонизация може да стимулира „зелената инфлация“, тоест нарастващите цени на екологичните стоки и услуги.

Всичко това означава, че темповете на инфлация могат да спаднат много по-бавно, отколкото много от нас (включително централните банки) биха искали. Федералният резерв може да се окаже в ситуация, в която ще трябва да поддържа високи лихвени проценти поради инфлацията - дори когато рецесията е започнала.

Това би било негативно за пазарите на акции, тъй като първоначалното им възстановяване след рецесия често се предизвиква от намаления на лихвите. Желанието на Фед да подкрепя пазарите във времена на нестабилност ще изчезне и изходът от рецесията ще бъде фискален, а не монетарен.

Тези причини правят настоящия пазарен консенсус много несигурен. Възможен е по-дълъг период на нисък растеж, повишена инфлация и слаби пазари на акции, отколкото по време на минали икономически спадове. Следователно е разумно инвеститорите да поддържат портфейлите си диверсифицирани, включително със значителен дял в инструменти с фиксирана доходност. Алтернативни инвестиции като хедж фондове или непубличен капитал също биха могли да бъдат начин за управление на портфейлните рискове.

Всъщност инвеститорите трябва да продължат да бъдат предпазливи през настоящата година и да действат така, сякаш помощта от Фед вече не е на дневен ред. Това би означавало, че този път наистина е различно.