На калпавия фонд мениджър поликризата му е виновна

Когато през 90-те години работех за водеща английска компания за управление на активи, ако представянето ни беше лошо, ние канехме клиенти в Лондон с техните съпрузи и ги настанявахме в апартамент, който притежавахме, с изглед към Темза. Някога е бил дом на Джордж Бърнард Шоу. Гледката си струваше. След няколко хубави вечери и шоу в Уест Енд не си спомням да съм губил клиент, пише за Financial Times Стъюрт Кърк, бивш ръководител за отговорните инвестиции в HSBC Asset Management.

Тези дни отминаха – а с тях и опциите за успокояване на ядосани клиенти. Вместо това възникна световна индустрия за производство на извинения от портфолио мениджърите. Бих казал, че това е основната им работа. Като се има предвид, че огромното мнозинство от тях изостават от своите бенчмаркове, а задържането на вложенията е от първостепенно значение, прехвърлянето на вината в момента доминира.

И колкото повече пари са загубени, толкова по-добри трябва да са оправданията. Със спадове често в размер на една четвърт през миналата година (половината и дори повече, дължащи се на технологичните фондове), как индустрията трябваше да прехвърли отговорността?

Обичайните заподозрени – ирационален Федерален резерв, объркана китайска политика, идиотски инвеститори на дребно – нямаше да свършат работа. Бинго! Поликриза. Можехте да чуете изблиците на радост в инвестиционния свят, когато тази идея започна да набира популярност през лятото. Спасени сме!

Защото виждате, скъпи клиенти, поликризата не е като обичайните кризи, през които ни плащате да навигираме от ваше име. О, не. Тя се появи изневиделица и е по-голяма от всичко, което човек някога е виждал в историята - множество кризи, които се разпалват една друга в огнена буря от риск. Просто попитайте Лари Самърс (бивш финансов министър на САЩ – бел. прев.). Ако той смята, че има поликриза, как е възможно да ни укорите за загубените пари?

Клиентите по целия свят скоро ще четат версии на горното в прегледите за 2022 г. Моята препоръка би била да отхвърлите всеки мениджър или съветник, който споменава думата поликриза. Хвърлянето на вината върху нея разкрива жалко нежелание да се поеме отговорност за слабата възвращаемост, да не говорим за мързел на ума, който не искате да толерирате при ежедневното управление на вашето портфолио.

Управлявал съм пари през много кризи – от японски банкови фалити, пукане на технологични балони, азиатски „зарази“ и „края на капитализма“ през 2008 г. до почти „смърт“ в еврозоната, Доналд Тръмп, войни в Персийския залив и пандемии. Тези кризи винаги са най-лошите. Да, това помага при продажбата на вестници или брокерски анализи. Но нека бъдем честни - всички искаме да се чувстваме значими, че живеем в изключително важни времена. Сложете обаче край на тези оправдания за мениджърите на вашите пари. Без повече поли-извинения.

Задайте им следните въпроси. Първо, защо се радваха да притежават американски акции през януари, когато те се търгуваха на цена 23 пъти печалбата, почти една трета по-висока от средната стойност за сто години? Да престанат за момент с тази Русия. Защо инвестираха в Tesla с P/E от над 190 или в Amazon с неговите 45? Технологичният индекс Nasdaq пък все още беше със съотношение цена/печалба от над 40.

Как можеха да оправдаете тези оценки? И защо не продадоха веднага щом технологичният балон започна да спихва? Защо?

И не ме интересува, че са мислели инфлацията за преходна, като всички останали.

В края на продължилия десетилетия бичи пазар на дългови инструменти искам да знам защо фонд мениджърите държаха голяма част от портфейлите в държавни облигации, които едва носеха положителна номинална доходност, камо ли реална. Очакваната възвръщаемост на класа активи в началото на годината беше минимална. Всъщност той загуби 20 процента. Какво си мислеха?

Китайската политика или състоянието на демокрацията в Америка също нямат нищо общо с нарастващите цени на енергийните активи, които фонд мениджърите не се сетиха да закупят през цялата година. Цената на акциите на Exxon се удвои.

Всъщност в поликризата като оправдание няма логика. Строгите противоепидемични мерки в Китай всъщност помогнаха за смекчаване на по-високите разходи за енергия и по този начин - и на инфлацията. Междувременно войната на Русия срещу Украйна обедини запада и стимулира разходите за възобновяема енергия.

Истината е, че мениджърите на активи винаги купуват неоправдано скъпо на върха на бичия пазар и след това се захващат за причина, която никой не би могъл да предвиди, като причина за корекцията.

Разбира се, да се говори за украинския Донбас и цените на храните е много по-интересно отколкото за оценките, които неминуемо се връщат към средната си стойност. Но пазарите винаги се коригират. Най-добрите инвеститори следват данните, а не най-новите 0 коментари за поли-глупостите.