Това, което спада, трябва да се покачи - и то следващата година. Поне това е убеждението, което може да оправдае статута на 2022 г. като втората най-добра година в историята за входящи потоци към борсово търгуваните фондове (ETF), фокусирани върху акции, пише пазарният редактор за САЩ на Financial Times Дженифър Хюз.
Въпреки че акциите претърпяха най-лошото си представяне от финансовата криза през 2008 г. насам, със спад от една пета за водещите американски акции, инвеститорите са вложили около 510 млрд. долара в ETF-и, според данни на Bank of America. Най-големите потоци бяха насочени към гигантските фондове, следващи индекси и пасивните фондове, които инвестират в акции с голяма капитализация, които понесоха тежестта на миналогодишните загуби.
Биковете имат основания, тъй като акциите са поскъпвали средно с 20% през 12-те месеца след достигане на дъното на мечия пазар, според брокера LPL Financial. LPL добавя, че продължавайки почти година, сегашният мечи пазар е по-дълъг от средния такъв след Втората световна война (11 месеца). Освен това има само четири случая за близо век, в които американският индекс S&P 500 е претърпявал загуби в две последователни години.
Но с риск да отрезвя всички инвеститори, ще кажа, че 2023 г. може да бъде петият подобен случай и сегашните пазарни нива още да не са дъното.
Основателят на Tesla Илон Мъск разсъждаваше в интервю в края на миналата година за потенциала за „масова паника“ сред инвеститорите. Той предупреди аудиторията да не използва акции като обезпечение по заеми в условията на волатилен пазар и посъветва да се държат пари в брой.
„Можете да претърпите някои доста екстремни неща при спадащ пазар“, добави предприемачът, докато прогнозира бурни времена за още 18 месеца. Той има основания да бъде мрачен, след като акциите на компанията му се сринаха с повече от две трети за една година и е изправен пред сметка от 44 млрд. долара за противоречивото поглъщане на Twitter.
Все пак Мъск далеч не е единственият, който се тревожи за перспективите, особено като се има предвид, че централните банкери ясно дадоха да се разбере, че ще продължат да се борят с инфлацията чрез по-високи лихвени проценти въпреки прогнозите за - в най-добрия случай - икономическо забавяне.
Миналата година беше обърнато голямо внимание на потенциала за „експлозии“ при облигациите, или поради мащабни кредитополучатели, които потъват с покачването на лихвите, или защото някоя до голяма степен пренебрегвана ниша неочаквано засегне цялата система, както се случи с британските ДЦК през септември, които доведоха до оставката на премиера на страната. Но разклатените фондови пазари причиняват своя собствена болка.
Несигурността е широко отразена в прогнозите на анализаторите за 2023 г. Проучване на Ройтерс на 41 прогнози в края на ноември показа средно очакване S&P 500 да завърши новата година на 4200 пункта, приблизително с 10% над сегашните нива. Но анкетата също така регистрира прогнози, които се отклоняват с почти 20 процента от средната и в двете посоки.
Докато класическите мерки за очаквана волатилност (като индекса Vix) не мигат в червено, други показват по-нестабилна среда. През 2022 г. S&P 500 отбеляза рекорд за всички времена от 16 петъчни затваряния с поне 1% надолу, както и 15 такива с минимум толкова повишение - честота, която не е достигана от безразсъдната еуфория през 1999 г., според данни на Bespoke Investment Group.
Петъците имат значение, защото могат да определят настроението за следващата седмица, ако няма големи събития през уикенда, и защото те обикновено са дни за осребряване на печалби и намаляване на риска, а не за правене на смели залози.
Историята също така ни напомня, че може да отнеме много време, докато фондовите пазари се възстановят от вида удари, понесени през миналата година. Ако черногледците са прави, тогава мрачният сценарий може да изглежда като периода след дотком балона.
След спукването на въпросния балон бяха необходими седем години на S&P 500, за да си върне и след това да надмине върховете от него. Самото достигане на дъното също отне известно време - 49-процентовото плъзгане на S&P от върха до дъното отне две години и половина, докато еуфорията около оценките на технологичните акции затихваше.
Колко близки са текущите пазарни условия до онези времена? Циклично коригираното съотношение P/E (цена/печалба на акция), популяризирано от Робърт Шилър от Йейлския университет, е един уважаван показател. Мярката осреднява коригираните спрямо инфлацията печалби за 10 години, за да изглади икономическия цикъл.
Текущият P/E коефициент на Barclays Cape за американските акции от 29, базиран на индексите MSCI, е доста под пика от 47, достигнат при безумния дотком балон, и е спаднал от върха от 39 преди година. Въпреки това той все още е доста над дългогодишната средна стойност за индикатора от около 16. Също така все още е над нивото от 25 от 1 януари 2008 г., преди финансовата криза да доведе до 38% годишен спад на S&P 500.
Оптимистичните вложители в ETF-и все още може да са прави, разбира се. Край на войната в Украйна или гладко отваряне на китайската икономика след пандемията може драстично да подобрят перспективите. Въпреки това винаги си струва да се обмислят негативни сценарии – не на последно място защото най-големите притоци към ETF-и бяха през 2021 г., като тепърва трябва да бъдат оправдавани.