През изминалата седмица рублата спадна до майските си нива спрямо долара и еврото. Експертите прогнозират, че това не е дъното и предупреждават за нарастваща инфлация в Русия. Обменните курсове на еврото и долара спрямо руската рубла вече няколко поредни дни подобряват „антирекорда" от май 2022 година, коментира германското издание Deutsche Welle.
В края на ноември доларът се обменяше за около 61 рубли, а еврото - за 63. Сега в Москва стойността на западните валути надхвърли съответно 70 и 75 рубли. Сривът на рублата се случва на фона на увеличаващите се ограничения, които западните държави налагат на руската икономика и на военно-промишления комплекс на Русия.
На 16 декември Европейският съюз прие деветия си пакет от санкции. Освен износа на стоки и технологии с двойна употреба, ограниченията този път включваха и износа на стоки, които биха могли да допринесат за подобряването на руския отбранителен сектор. Освен това ЕС забрани инвестициите в руския минодобив, освен ако те не са свързани с торове и „критични суровини".
Друг фактор за отслабването на рублата е влизането в сила на ембарго върху доставките на руски петрол по море за ЕС, както и договореният между Брюксел, Г-7 и Австралия таван върху цената му от 60 щатски долара за барел. В резултат от това цената на суровия петрол тип „Брент" спадна до 80 долара за барел, връщайки се на предвоенните си нива. ЕС постави ценово ограничение и върху руския газ.
Отслабването на рублата е пряко свързано със санкциите срещу руския енергиен износ, коментира Рубен Ениколопов, бивш ректор на Висшата школа по икономика в Москва и професор в испанския университет Pompeu Fabra в Барселона: „Обменният курс на рублата се определя изключително от търговския баланс – от съотношението между вноса и износа", обяснява икономистът. „Вносът се срина, докато износът се задържа достатъчно стабилен, и затова рублата първоначално укрепна. Сега се случва точно обратното“.
Според Ениколопов руските износители се притесняват за това колко енергия ще могат да продадат и колко пари ще получат срещу нея. "Все още не е известно дали санкциите ще доведат до спад в приходите от износ, но опасенията вече са налице", казва изследователят. "Съществуват и опасения, свързани със световната икономика. Ако настъпи глобална рецесия, цените на енергията ще спаднат, без това да има връзка със санкциите“.
Николай Кулбака, икономист и преподавател в Свободния университет отбелязва и друга тенденция, която наблюдава - пускането на „печатницата за пари". Бюджетният дефицит принуждава Русия да увеличава количеството пари в страната, т.е. да печата пари, обяснява Кулбака. „Когато правителството не разполага с достатъчно пари, то трябва или да вземе заем, или да ги напечата“. Заради трудностите при получаването на заеми страната все по-често печата пари, казва експертът. Според него това води до допълнително обезценяване на руската валута.
Експертите смятат, че износителите и държавният бюджет имат ползи от евтина рубла. „Износителите печелят в чуждестранна валута, докато разходите им са предимно в рубли", посочва Рубен Ениколопов. „За тях е добре, че рублата е евтина. Вносителите купуват валута, като по този начин неволно допринасят за поевтиняването на рублата, но губят от новия курс“.
Освен вносителите от по-евтината руска валута страдат и обикновените руснаци. Отслабването ѝ означава, че вносните стоки ще поскъпват, а че инфлацията ще се повиши, предупреждава Николай Кулбака. „Във всички случаи това означава, че руските граждани ги очаква допълнително обедняване. Може и да не е много голямо, но то се задава и ще остане трайно и в бъдеще“, казва експертът.
В близко бъдеще валутният курс на рублата ще се засили в ограничена степен, но укрепването ще бъде с технически характер и няма да бъде дълготрайно, смятат експертите. Тенденцията за отслабване на руската валута може да се окаже дългосрочна.
07:47 | 23.12.22 г.
