Предупреждението на Кристин Лагард вся смут на борсите в Европа

Основните европейски борсови индекси приключиха сесията с понижения на фона на ястребовите сигнали на Европейската централна банка (ЕЦБ) и последните ходове от страна на други централни банки, като Федералния резерв на САЩ, съобщава CNBC.

Общоевропейският бенчмарк Stoxx 600 се понижи с 2,85% до 429,91 пункта.

Германският измерител DAX отчете спад от 473,97 пункта, или 3,28%, до ниво от 13 986,23 пункта.

Френският показател CAC записа понижение от 3,09% до 6522,77 пункта.

Британският индекс FTSE се понижи с 0,93% до 7426,17 пункта.

Ръководството на ЕЦБ запази предпазливия тон на последното си заседание за годината и избра да забави темпа на парично затягане до половин процентен пункт, с който лихвата по депозитите се покачи от 1,5% до 2,%, или най-високото си ниво от края на 2009 г. насам, става ясно от съобщение на сайта на ведомството.

"Управителният съвет реши да повиши лихвите с 50 базисни пункта и на база значителната възходяща ревизия на инфлационните перспективи очаква да ги повиши допълнително", посочват от банката, като допълват, че лихвите все още ще трябва да нараснат значително със стабилен темп, за да достигнат нива, достатъчно ограничаващи, за да гарантират навременното връщане на инфлацията към целта от 2%.

С този ход ЕЦБ отговори на очакванията на икономистите, като общото парично затягане от юли насам достигна 2,5 процентни пункта. В края на миналия месец стана ясно, че инфлацията в еврозоната се е забавила до 10% през ноември. За сравнение – през октомври инфлацията в блока бе на ниво от 10,6%.

След заседанието управителят на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди, че лихвите все още трябва да нараснат „значително“.

„Трябва да очакваме да покачваме лихвите с темп от по 50 базисни пункта за даден период от време“, изтъкна Лагард по време на традиционната си пресконференция след заседанието. „Имаме да покрием повече площ, трябва да вървим повече и ни чака дълъг път“, допълни Лагард.

Междувременно Английската централна банка (АЦБ) не разочарова пазарите на последното си заседание за годината в четвъртък, повишавайки лихвите с половин процентен пункт до ниво от 3,5%, става ясно от съобщение на сайта на ведомството.

Ходът е забавяне в паричното затягане, след като през ноември регулаторът одобри най-голямото повишение на лихвите от 1989 г. насам в размер на 75 базисни пункта. Мнозинството от 9-членната Комисия по паричната политика (6-ма души) е подкрепило 0,50 пр. пункта увеличение, двама са поискали запазване на лихвата на ниво от 3%, а един е гласувал за още едно увеличение от 75 базисни пункта.

Инвеститорите оцениха и повишаването на основната лихва от страна на Норвежката централна банка (Norges Bank). Регулаторът увеличи лихвения процент с 25 базисни пункта, но сигнализира, че цикълът на затягане може да е към края си, тъй като паричната политика „започна да има затягащ ефект върху икономиката“, става ясно от съобщение на сайта на ведомството. С този ход – в съответствие с прогнозите на икономистите, анкетирани от Ройтерс - основната лихва достигна 2,75%.

Пазарите отразиха и решението на централната банка на Швейцария (SNB) да продължи паричното затягане, като на последното си заседание за годината повиши основната си лихва с половин процентен пункт до 1%. На предходното си заседание през септември регулаторът предприе по-голям ход от 75 базисни пункта, с който сложи край на продължилия десетилетие експеримент в Европа с отрицателните лихви.

Инвеститорите не останаха безразлични и към хода на Федералния резерва на САЩ, който повиши основната си лихва с половин процентен пункт и прогнозира повишение на лихвите с най-малко още 75 базисни пункта до края на 2023 г., както и ръст на безработицата и почти пълно спиране на икономическия растеж. Прогнозата на централната банка за ръст на целевата федерална лихва до 5,1% през 2023 г. е малко над очакванията на инвеститорите преди двудневното заседание на банката тази седмица.

При индивидуалните акции книжата на британската банка HSBC поевтиняха с около процент, след като малка група инвеститори, базирани в Хонконг, подновиха призивите към кредитора да възстанови дивидента и да изготви план за отделяна на активи.

Акциите на H&M отчетоха 6,9% ценови спад, след като ръстът от 10% на нетните продажбите на модната група за тримесечието септември-ноември не успя да задоволи очакванията на анализаторите, които напоследък се повишават.