Основните европейски борсови индекси приключиха сесията с ръстове, след като инвеститорите бяха обнадеждени от новите данни за инфлацията в САЩ, съобщава CNBC.
Общоевропейският бенчмарк Stoxx 600 напредна с 1,14% до 441,98 пункта.
Германските измерител DAX записа ръст от 191,26 пункта, или 1,34%, до ниво от 14 497,89 пункта.
Френският показател CAC се покачи с 1,42% до 6744,98 пункта.
Британският индекс FTSE отчете повишение от 0,76% до 7502,89 пункта.
Така европейските индекси се възстановяват след спадовете, отчетени в понеделник (12 декември).
Пазарите реагираха положително на новите данни за инфлацията в САЩ, където ключовият показател за потребителските отбеляза през ноември най-слабия си месечен ръст от над година насам, сигнализирайки, че най-лошото от инфлацията вероятно е отминало. Това затвърждава очакваното забавяне на темпа на затягане на паричната политика от Федералния резерв.
Индексът на потребителските цени, който изключва храните и енергията, се е повишил с 0,2% през ноември на месечна база и с 6% на годишна, сочат данни на министерство на труда от вторник. Икономистите възприемат показателя, познат като основна инфлация, за по-добър индикатор за инфлацията от водещия индекс.
Трейдърите отразиха и предупредителните сигнали от Великобритания, където заплатите нарастват с най-бързия си темп за последните две десетилетия с изключение на пандемичната 2020 г., притискайки Английската централна банка (АЦБ) да продължи да затяга своята парична политика въпреки влошаващите се икономически перспективи.
Новите данни показват, че средните трудови възнаграждения без бонусите на Острова нарастват с 6,1% в периода август-октомври в сравнение със същия период на 2021 г. Това е най-големият ръст на заплатите от началото на статистиката през 2001 г., като се изключи разгарът на пандемията от коронавирус през 2020 г.
Пазарите не останаха безразлични и към последните новини около регулациите относно въглеродните емисии. Представители на Европейския съвет и Европейския парламент постигнаха съгласие за облагане на такива емисии от трети страни, като мярката предвижда налагане на екологични данъци върху стоки от трети страни от въглеродноинтензивни сектори - стоманена, стъкларска, химическа и друга индустрия, както и производството на електроенергия и водород. Тези стоки имат дял от едва 3,2% от общия внос в ЕС, но емисиите са еквивалентни на 47% от свободните квоти за въглероден диоксид, които получават европейските компании по схемата за търговия с емисии (ETS), отчита Ройтерс.
По-рано във вторник АЦБ призова за „извънредни международни действия“ от страна на регулаторите на небанковите институции, след като беше принудена да спасява пенсионните фондове на Кралството през септември. АЦБ подчерта необходимостта регулаторите да засилят устойчивостта на секторите, заявявайки, че „има нужда от спешни мерки“ за намаляване на рисковете при небанковото финансиране.
При индивидуалните акции книжата на германската автомобилна група Volkswagen AG поскъпнаха с 1,22%, докато тези на технологичния гигант SAP прибавиха 1,5% към стойността си.
При банките цената на акциите на UniCredit нарасна с 1,3%, докато книжата на Banco Santander поскъпнаха с 0,9 на сто.