Черна дупка за 80 трлн. долара - пазарът на доларови суапове

Има ли значение, ако загубите следите на 80 трилиона долара? Това е въпрос, който според Банката за международни разплащания (БМР) глобалните регулатори спешно трябва да обмислят, пише редакторът за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Икономистите на БМР наскоро разгледаха в детайли валутното проучване на банката, за да проследят тенденцията при доларовите суапове - сделки с деривати, които позволяват на инвеститорите да обменят доларови потоци за такива в други валути за определен период.

Неспециалист би предположил, че това е прозрачна област на финансите, като се има предвид, че доларът е в основата на голяма част от глобалната индустрия и тези суапове се използват от повечето големи компании и инвестиционни групи.

Но не е така. Както се отбелязва в последния тримесечен доклад на БМР, задълженията по форуърдни договори в долари „не се появяват в балансите и липсват в стандартната статистика за дълговете“, тъй като не се класифицират като „заем“ от счетоводните системи. Те са задбалансови - с други думи, черна дупка.

И тази дупка е удивително голяма. Детективската работа на БМР сочи, че има отворени позиции при доларовите валутните суапове в размер на „над 80 трилиона“. Сумата се е удвоила през последното десетилетие.

Около 39 трилиона долара от тях включват неамерикански банки, а други 26 трилиона - неамерикански, небанкови субекти като хедж фондове и застрахователни компании. Небанковата категория се разраства бързо, надвишавайки неимоверно балансовите рискове, като често се свързва с матуритетни несъответствия.

За щастие, няма признаци на настоящ стрес. Но историята показва, че пазарите на валутни суапове са „уязвими от свиване на финансирането“, отбелязва БМР. Това е така, защото когато настъпят сътресения, инвеститорите се тревожат как да покрият тези позиции, предизвиквайки бурни колебания на цените.

И докато Федералният резерв потушаваше паниката в миналото, като позволяваше на други централни банки да предоставят долари, черната дупка означава, че пазарът на доларови суапове е бил „подкрепен през 2008 г. и 2020 г. от централните банки, действащи въз основа на малко информация за това кой дължи дълга“. БМР сега (съвсем разумно) моли централните банкери да запълнят празнината в данните.

Надеждите са Фед и другите централни банки да се вслушат в призива. Регулаторите вече са създали център за данни за глобални системни банки, който проследява някои от тези потоци. Но те не трябва да спират дотук. Една мръсна тайна на глобалните финанси е, че тази черна дупка от 80 трилиона долара далеч не е единственото място, където се нуждаем от повече прозрачност.

Сферата на непубличния кредит също е стряскащо мътна. Такъв е и китайския кредитен цикъл; както нов анализ на Фед отбелязва. Това е важно, защото китайските кредитни условия имат големи последици за глобалните пазари на активи, включително доларовия.

Но друга област с изненадваща информационна мъгла са американските ДЦК, които (като доларовите суапове) стоят в основата на толкова голяма част от финансовата система. По време на драматичните пазарни сътресения през 2020 г. стана ясно, че структурите за търговия на вторичния пазар имат големи уязвимости, които не бяха разбрани - или докладвани - пo-рано. И макар че Комисията за ценни книжа и борси (SEC) и Министерството на финансите на САЩ се опитват да поправят това, напредъкът е бавен.

Междувременно първичният пазар има собствени проблеми с прозрачността, както наскоро заявиха икономистите Александра Табова и Франсис Уорнък. Публичните данни показват общите оферти в аукционите за облигации и широките модели на чуждестранни покупки, но не разкриват кой какви облигации купува, или пък ценова чувствителност.

Това има значение, твърдят те, като се има предвид отрицателният баланс на правителството на САЩ при чуждестранните активи от минус 18 трилиона долара. То трябва да знае „кои инвеститори ще влязат и ще купят ДЦК“ на фона на задаващата се по-висока доходност на държавните облигации, докато в същото време Федералният резерв намалява своя портфейл от ДЦК.

Табова и Уорнък са проучили частни източници на данни и заключиха, че макар неамериканци да притежават около половината от всички щатски ДЦК, поведението им е слабо разбрано. Един пример: докато според официалната статистика чуждестранните частни инвеститори са купували в периода 2005-2019 г. с 3,5 трилиона долара годишно повече държавни облигации от чуждестранните правителства, двамата икономисти смятат, че вторите всъщност са купили с 1 трилион повече от първите. Това е важно, тъй като покупките на чуждестранните правителства напоследък се забавиха и те са действали по удивително „ценово нееластичен начин“ преди, с много по-кратка дюрация на портфейла от частните инвеститори.

Добрата новина е, че цифровизацията на личните данни прави по-лесно от всякога извършването на този вид детективска дейност. Още по-добре е, че след глобалната финансова криза от 2008 г. Министерството на финансите на САЩ създаде Службата за финансови изследвания (OFR), която би трябвало да има холистичен поглед върху пазарите (в тяхната цялост – бел. прев.)

Но лошата новина е, че OFR се сблъска с призиви да намали бюджета си, a и не може да се надява да получи повече данни за доларовите суапове или държавните облигации без помощ от централните банки.

Така че нека се надяваме, че американското правителство (наред с други) третира разкритията за тази черна дупка от 80 трилиона долара като сигнал за събуждане. В края на краищата, ако някога има момент, в който централните банкери да трябва да разберат истинските уязвимости, произтичащи от обвързания с долара дълг, той ще е този, когато светът е изправен пред геополитически рискове, икономическа болка и политически предизвикателства пред господството на долара. Точно това може да донесе 2023 г.