Еврозоната ще изпадне в тежка рецесия, а възстановяването ще е бавно, смятат икономисти

Еврозоната може да изпадне в рецесия в следващите месеци, a икономистите предупреждават, че „тя няма да е плитка“, пише CNBC.

19-членният блок е подложен на изключителен натиск, откакто в края на февруари започна войната в Украйна. Комбинацията от санкции срещу Москва, резкият край на руските доставки на природен газ и необходимостта от финансова подкрепа за домакинства и фирми помрачиха перспективите за съюза, за който в началото на годината се прогнозираше по-голям икономически ръст от този на САЩ.

„Потребителските нагласи се понижиха толкова силно, че рецесията вероятно няма да е плитка“, каза Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg.

Данните на Европейската комисия (ЕК) показаха, че потребителското доверие е спаднало до рекордно дъно през септември. Оттогава се е подобрило леко, но домакинствата все още се страхуват за бъдещето и финансите си.

Шмидинг посочи, че реалният (изгладен спрямо инфлацията) брутен вътрешен продукт (БВП) на еврозоната ще се свие рязко през четвъртото тримесечие на тази и през първото на следващата година, като общият спад ще бъде в размер на 1,7%. За техническа рецесия се приемат две поредни тримесечия на икономически спад.

Предварителните данни за растежа на региона предполагат, че е налице забавяне през третото спрямо второто тримесечие – от 0,8% до 0,2%. Белгия, Латвия и Австрия са отчели свиване през периода юли-септември.

„Не бих го нарекъл плитка, но определено ще бъде по-дълбока (рецесия) от това, което Европейската централна банка (ЕЦБ) очаква“, каза Спирос Андреополус, старши икономист за Европа в BNP Paribas.

ЕЦБ започна постепенно да признава възможността от рецесия. По-рано този месец управителят на банката Кристин Лагард предупреди, че „рискът от рецесия е нараснал“. Прогнозите на ведомдството към момента обаче не предвиждат такъв сценарий – БВП се очаква да нарасне с 3,1% през тази година и с 0,9% през 2023 г.

Предстои следващия месец да бъдат публикувани нови данни за очакванията на централните банкери.

„Виждам риска рецесията да се провлачи и през второто тримесечие (на 2023 г.)“, каза Андреополус, като изведе като причини енергийната криза и паричното затягане.

Освен това, има възможност температурите, които в момента са сравнително високи за това време на годината, да спаднат рязко в началото на 2023 г. Междувременно ЕЦБ продължава да покачва лихвите – като общото увеличение от юли насам е 200 базисни пункта – а по-агресивни ходове може да „задушат“ икономическия растеж.

Morgan Stanley прогнозира годишен спад на БВП от 0,2% през следващата година, като Германия - най-голямата икономика в еврозоната – може да отчете намаление от минус 0,7%.

„Пазарът на природен газ остава затегнат и цените ще останат високи. Фискалната подкрепа е значителна, но инфлацията натежава на корпоративните печалби и на реалните доходи на домакинствата, свивайки инвестициите и потреблението. Паричната политика затяга финансовите условия, допринасяйки за спада в капиталовите разходи“, казват анализатори от иневстиционната банка.

Дори блокът да се измъкне от хватката на рецесията през първото тримесечие на 2023 г., следващите месеци ще са трудни, смятат икономисти.

„Очаквам възстановяването да е бавно“, каза Марко Вали, главен икономист за Европа в UniCredit, който посочи по-високите лихви като една от основните спирачки на по-рязкото възстановяване.

На въпрос дали ще е лесна година за еврозоната, Вали каза: „Не, абсолютно не“.

Феликс Хюфнър, старши икономист за региона в UBS, смята, че дори рецесията да приключи през второто тримесечие, възстановяването през 2023 г. ще бъде „слабо... защото играта на недостиг ще започне отначало“.

Европейските лидери успяха да гарантират, че запасите на природен газ са пълни за тази зима, но ще трябва да потърсят нови източници през 2023 г., ако спрат руските хидрокарбонати – упражнение, което вероятно ще струва много, докато световното тъсене расте.

Въпреки това положението няма да е толкова зле, както през изминалите кризи - икономиката на еврозоната се сви с 4,4% през 2009 г. и с 6,1% през 2020 г.