Фед ще трябва да отговори на въпроса кога ще забави повишенията на лихвите

Oчаква се Федералният резерв на САЩ се тази седмица да обяви още едно значително увеличение на лихвите – може би със 75 пункта. Това ще е четвъртото поред увеличение на основния лихвен процент на централната банка на САЩ.

Централните банкери вероятно ще се включат в напрегнат дебат относно това дали скоро няма да се наложи забавяне на увеличенията на лихвите, пише АП. Ръстът на лихвите цели да охлади инфлацията, която достига най-високи равнища от 40 години, но също така повишава риска от рецесия, отбелязва агенцията.

Председателят на Фед Джером Пауъл няма изрично да посочи вероятните следващи ходове на институцията. Икономисти казват обаче, че той е вероятно да признае, че официалните лица обсъждат понижаване на лихвения процент с половин пункт през декември.

Ръстът на лихвите на Фед вече драстично оскъпи заемите в САЩ – от ипотеки, през кредити за покупка на автомобили до бизнес заеми. По-скъпите заеми на свой ред отслабват вътрешния пазар.

Средната лихва по 30-годишна ипотека с фиксиран лихвен процент, която беше само 3,14% преди година, надхвърли 7% миналата седмица за първи път от 2002 г., според данни на ипотечния гигант Freddie Mac.

Продажбите на съществуващи жилища в САЩ спадат вече осми пореден месец заради ситуацията на ипотечния пазар.

Представители на Фед подчертават, че лихвите трябва да бъдат значително повишени, за да се укроти ръста на инфлацията. Високата инфлация също се превърна в централна точка на атака за републиканците срещу демократите на междинните избори за Конгреса.

Икономисти посочват обаче, че Федералният резерв ще трябва скоро да обмисли забавяне на темпа на повишение на лихвите, който е най-бързият от 80-те години на миналия век насам.

Референтната краткосрочна лихва на Фед е в диапазона от 3% до 3,25%. През септември централните банкети прогнозираха, че ще я повишат с допълнителни 1,25 процентни пункта до края на годината. Този график предполага повишение с три четвърти пункта в сряда и увеличение с половин пункт през декември.

Едно притеснение за Фед е, че ако облекчи затягането на паричната политика, финансовите пазари може да стигнат до заключението, че скоро ще спре да повишава лихвите като цяло и може би дори ще пристъпи към намаление през следващата година. В такъв случай цените на акциите и облигациите ще се повишат, което ще се противопостави на усилията на Фед да забави икономиката.

Наблюдатели посочват, че има два начина, по които централната банка на САЩ може да избегне повишаването на неуместния оптимизъм. Длъжностните лица биха могли да изпратят строго антиинфлационно послание в сряда, като повторят точка от протокола от срещата си през септември. Протоколът показа, че централните банкети са предпочели да сгрешат, като повишат лихвите твърде високо, вместо да ги повишат твърде малко и да рискуват да увековечат високата инфлация.

Друга възможност за това е през декември, когато централните банкери ще актуализират икономическите си прогнози. Те биха могли да въведат допълнително повишение на лихвения процент с четвърт пункт в началото на следващата година, за да подчертаят решимостта си да ограничат инфлацията, която достигна 8,2% през септември.

Една от причините Фед да започне да забавя темпото на затягане на паричната политика са ранните признаци, че инфлацията ще отслабне през 2023 г. Потребителите, притиснати от високите цени и по-скъпите заеми, започват да харчат по-малко. Сътресенията във веригата на доставки намаляват – разходите за морски транспорт спадат с 67% през последната година, което означава и преодоляване на недостига на предлагане. Растежът на заплатите е плато, което, ако бъде последвано от спадове, ще намали инфлационния натиск.

Засега обаче централните банкери казват, че виждат малко признаци инфлацията да намалява по устойчив начин. „Трябва да видим действителен напредък в основната инфлация и инфлацията на услугите, а ние все още не го виждаме“, коментира наскоро Нийл Кашкари, председател на Федералната резервна банка на Минеаполис. (Базовата инфлация изключва променливите разходи за храна и енергия и се счита за по-добро отражение на основния ценови натиск).

Малцина са тези, които звучат по-оптимистично. Заместник-председателят на Фед Лаел Брейнард изброява няколко причини, поради които инфлацията вероятно ще спадне скоро, включително намаляване на цените от търговците на дребно, за да изчистят излишните запаси. Мери Дейли, председател на Федералния резерв на Сан Франциско, наскоро също отбеляза, че централната банка няма да извършва повишения на лихвените проценти с три четвърти пункта за неопределено време. Според нея сега е моментът да се започне разговор за обрат в политиката.

Повечето от признаците за намаляване на инфлацията се появяват в източници на данни от частния сектор, включително уебсайтове, които проследяват наемите и цените на жилищата. Някои икономисти смятат, че служителите на Фед ще трябва да придадат по-голяма тежест на такива източници през следващите месеци.

Фирмата за данни ApartmentList например посочва, че наемите в новите договори спадат за първи път тази година през септември спрямо август. Отделно годишното увеличение на наемите през септември се забавя до 6,8% в сравнение със 17,1% ръст, отчетен през септември 2021 г.

Все пак в правителствения индекс на потребителските цени разходите за жилища все още нарастват с най-бързите темпове от десетилетия. Много наематели, които сега подновяват договорите за наем, вероятно са изправени пред по-високи наеми, отколкото преди година.

Забавянето на жилищните разходи в крайна сметка ще се отрази и в правителствените данни, но със закъснение от година или повече. Някои икономисти смятат, че Фед ще трябва да вземе предвид тези забавящи се жилищни разходи по-рано. Кати Бостянчич, главен икономист за САЩ в Nationwide, посочва, че тъй като лихвените проценти достигат нива, които забавят растежа, и данните в реално време показват забавяне на наемите и заплатите, „Фед трябва да гледа през предното стъкло, а не през задното, и да бъде внимателен с повишаването на лихвите“.

Други централни банки вече започнаха да смекчават паричната си политика. Централната банка на Канада например повиши лихвените проценти само с половин пункт миналата седмица, въпреки че се очакваше повишение с три четвърти пункта. Европейската централна банка повиши основната си лихва с 0,75 процентни пункта, но сигнализира, че нейните следващи увеличения ще са с по-бавни темпове. Това повишава очакванията, че скоро ще видим как ястребите се превръщат в гълъби.