Битката на ЕЦБ срещу инфлацията тепърва започва

Тази седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) одобри второ поредно лихвено увеличение от 75 базисни пункта (б.п.) - ход, с който демонстрира непоклатимата си решителност да пребори ръста на потребителските цени, достигнал 9,9% на годишна база през септември.

Битката на централните банкери срещу инфлацията обаче тепърва започва.

Данните за инфлацията, публикувани само ден след решението на банката, показаха, че инфлационният натиск в еврозоната не просто продължава да е силен, но и се ускорява.

Потребителските цени в Германия са нараснали с 11,6% на годишна база през октомври, надминавайки всички прогнози на икономистите в анкета на Bloomberg.

Италия и Франция се намират в същото положение - инфлацията в Италия се ускори до 12,8% през текущия месец (след 9,4% през септември), а тази във Франция – 7,1 на сто, след като месец по-рано тя бе в размер на 6,2%.

"Инфлацията остава твърде висока и ще се задържи продължително време над целевото равнище", предупредиха от банката в четвъртък, след като повишиха депозитната лихва до 1,5% - най-високото ниво от 2009 г. насам.

„В последните месеци покачващите се цени на енергията и храните, проблемите със снабдителните вериги и следпандемичното възстановяване доведоха до разширяване на ценовия натиск и до ръст в инфлацията“, каза и управителят Кристин Лагард.

По думите ѝ с третото поредно лихвено увеличение за тази година ЕЦБ е постигнала „значителен напредък в оттеглянето на адаптиращата парична политика“. „Очакваме допълнително да увеличим лихвите“, допълни Лагард.

Такъв апел направиха и някои от колегите на Лагард.

В петък управителят на централната банка на Литва Гедиминас Шимкус заяви, че въпреки че вероятността от рецесия в еврозоната се увеличава, ЕЦБ трябва да продължи да покачва лихвите, тъй като инфлацията все още е висока.

Според него може да се наложи инфлационните прогнози на банката, към момента предвиждащи ниво от 5,5% през 2023 г., да бъдат ревизирани в посока нагоре, тъй като моделите не взимат предвид ефекта от еднократните шокове, следователно инфлационният натиск е подценен.

„Изглежда, че прогнозите отново ще бъдат ревизирани в посока нагоре, особено за следващата година“, каза Шимкус.

Петер Кажимир, който е централен банкер на Словакия, демонстрира още по-твърд тон, като каза, че лихвите трябва да бъдат покачени до отраничаващо икономическия растеж ниво, за да може да се озапти инфлацията.

„Ще надминем неутралното ниво – независимо в момента къде някой смята, че е то – като дерайлирал влак“, каза Кажимир, цитиран от Bloomberg. “Трябва да придвижим паричната политика към т. нар. ограничаваща среда поне за определен период“, допълни ръководителят на Словашката централна банка.

„Паричната политика все още е разширяваща. Имам съмнения, че ще имаме друго увеличение, че ще трябва да е значително“, каза Шимкус.

Бощян Васле, управител на регулатора в Словения, повтори думите на Лагард, че може да се очакват последващи ходове на затягане, но техният размер ще се определя от заседание на заседание, а решенията ще зависят от перспективите за инфлацията и потребителския растеж.

Предстои да видим обаче дали галопиращата инфлация няма да принуди ЕЦБ да предприеме по-агресивни ходове. Битката с високите цени, както всяка друга битка, често е непредвидима и човек - в случая централните банкери - не знае какво може да изскочи от магическата шапка в следващите месеци.