Десетилетието на щедрост на централните банки ще преследва и данъкоплатците

Повече от десетилетие след световната финансова криза централните банкери наляха трилиони долари евтини пари във финансовата система, за да поддържат икономиката на повърхността. Сега тази щедрост преследва и тях, и данъкоплатците.

След като повишиха лихвените проценти, за да се борят с необузданата инфлация, Федералният резерв и други централни банки трябва да направят огромни лихвени плащания на търговските банки, които кредиторите сами предизвикаха чрез масови покупки на облигации и евтини заеми, пише Ройтерс.

Перспективата за това е достатъчно лоша заради инфлацията и кризата с разходите за живот, с която много хора се борят. Това означава, че те ще имат на разположение малко или дори изобщо няма да имат пари, за да плащат. Някои централни банки в Европа може дори да се нуждаят от помощ от данъкоплатците.

„Централната банка продължава да изпраща пари на банките, докато ние трябва да съкратим разходите си“, казва Лекс Хугдуин, професор по икономика в университета в Гронинген и бивш член на борда на нидерландската централна банка. По думите му това е предимно политически въпрос.

Наистина нарастват призивите за ограничаване на лихвените плащания към банките и към хазната, за ужас на финансовия сектор, който смята, че вече е понесъл тежестта на десетилетието на ниски лихви.

Сред онези, които искат заемодателите да поемат удара, е Михил Хогевеен, нидерландски депутат от икономическата комисия на Европейския парламент, която наблюдава ЕЦБ. „Ако в крайна сметка данъкоплатецът плати сметката, това ще бъде много несправедливо“, коментира той пред Ройтерс.

Бившият заместник-управител на Bank of England Пол Тъкър също призовава британската централна банка да намали лихвата върху част от тези резерви и да спести 30-45 млрд. паунда (84,93 млрд. долара) през всяка от следващите две финансови години.

Morgan Stanley изчислява, че всяко процентно увеличение на лихвения процент на британската централна банка намалява паричните преводи към Министерството на финансите с 10 млрд. паунда годишно.

Британското правителство, което получи 120 млрд. паунда печалби от централната банка от 2009 г. насам, вече е заделило трансфер от 11 млрд. паунда за централната банка.

Министерството на финансите на САЩ няма да трябва да се тревожи за спасяването на Фед, който може просто да отложи загубите. То обаче ще изгуби 50-100 млрд. долара, които получава от централната банка всяка година след финансовата криза. Това означава, че председателят на Фед Джером Пауъл вероятно ще се сблъска с недоволство от страна на законодателите, тъй като средствата вместо това ще потекат към банки, много от които са чуждестранни.

За никой проблемът не е по-остър, отколкото за ЕЦБ, която тази седмица ще обсъди варианти за намаляване на лихвените си сметки на фона на мрежа от политически, правни и финансови усложнения. Централната банка на еврозоната заби нож в собствения си гръб, като раздаде големи заеми на банките при отрицателни лихви.

Сега същите банки са готови да реализират гарантирана печалба, като просто депозират тези пари обратно в националните си централни банки срещу 0,75% годишна лихва. Лихвата вероятно още тази седмица ще се удвои и се очаква да достигне 3% догодина.

Това би донесло на банките 31-35 млрд. евро, ако лихвите по банковите депозити достигнат между 2,5% и 4,5%, според Ерик Дор, директор по икономически изследвания в IESEG School of Management в Париж. Това на свой ред ще донесе загуби от около 40 млрд. евро за централните банки от еврозоната през следващата година, според Morgan Stanley.

По ирония на съдбата централните банки на най-фискално предпазливите страни - Нидерландия, Германия и в по-малка степен Белгия, ще бъдат най-тежко засегнати, защото съхраняват по-голям дял от банковите депозити и облигациите, които са купили от името на ЕЦБ при нулеви или отрицателни лихви.

Нидерландската централна банка открито заяви, че има риск да се нуждае от спасителна програма, въпреки че финансовият министър Сигрид Кааг по-късно предупреди, че това „все още не е на масата“.

За разлика от това, централните банки с по-малко пари и по-високодоходни облигации в Италия, Испания и Гърция вероятно ще се справят по-добре. Йохан ван Овертвелд, белгийският председател на бюджетната комисия на Европейския парламент, казва, че това може дори да затрудни бъдещите решения, защото ще подхранва недоволството на данъкоплатците в северната част на блока към тези от южната.

От друга страна, идеята за намаляване на плащанията към банките вече си навлече гнева на индустрията. Германското банково лоби Deutsche Kreditwirtschaft заяви, че всяка "промяна на договорните условия може да навреди на доверието" в централните банки, а испанският кредитор Bankinter заяви, че това не е "добра идея".

Citi изчислява, че италианските и испанските банки са се облагодетелствали най-много от тази така наречена „преносна търговия“ и следователно биха били най-губещите, ако бъде премахната.

Статуквото може да е твърде болезнено икономически и политически. Увеличаването на лихвения процент по депозитите до 3% ще влоши фискалния баланс на еврозоната с 1% от БВП през първата година, според френския застраховател AXA.

„Ако данъкоплатците трябва да платят сметката, това може да доведе до политическа нестабилност и промени в правителствата в Европа“, казва Дориен Рукмейкър, нидерландски член на икономическата комисия на Европейския парламент. Според него това е „опасен път“.