Петте етапа на скръбта са отричане, гняв, колебание, депресия и приемане. За инвеститорите петте етапа на мечия пазар изглеждат като цяло сходни, пише пазарният редактор на Financial Times Кейти Мартин.
Колебанието дойде през лятото, когато инвеститорите за кратко приеха сериозно идеята, че централните банкери може да са нежни с повишенията на лихвите или дори да ги обърнат. Сега сме заседнали някъде между четвъртия и петия етап.
Миналата седмица показа, сякаш вече не беше очевидно, че спадовете в пазарните оценки на активи просто няма да изчезнат. В изключителна цялост, централните банки - от САЩ до Швейцария - предприеха нещо, което изглеждаше като надпревара по затягане на монетарната политика.
Фред Дюкрозе от Pictet Wealth Management сумира числата и установи, че 10 централни банки са предприели повишения на лихвите с общо 6 процентни пункта само тази седмица. Няколко повишения, включително последното от САЩ, бяха с около 0,75 процентни пункта, три пъти повече от обичайния мащаб на движение на лихвените проценти. Както казва икономистът на Pimco Тифани Уайлдинг, „75 (базисни точки) са новите 25“.
Нанасяйки най-много щети, поне за инвеститорите в акции, Федералният резерв на САЩ усили предупрежденията си относно това колко още по-нататък е готов да отиде. Край на захаросаните думи – председателят на Фед Джей Пауъл беше категоричен, че предстоят допълнителни повишения на лихвите и че те ще предизвикат „болка“. Той имаше предвид най-вече болката на пазарите на труда, но същото важи и за нашите бързо свиващи се портфейли от акции.
Фондовите пазари разбраха посланието. Американският индекс S&P 500 се понижи с 1,7% в сряда след речта на Пауъл, като загубите за годината достигнаха над 20%.
Но все пак изглежда, че инвеститорите се вкопчват в някои ключови залози. Това е рисковано. Както отбелязва Bank of America, спадът в цената на държавните облигации, произтичащ от високата инфлация и ястребовите централни банки, сега е в наистина историческа територия.
Разглеждайки данни, които се простират назад до 1790 г. (не е правописна грешка - банките просто обичат супер дългосрочни данни в моменти като тези), BofA описва това като третия Голям мечи пазар при облигациите. Не сме виждали нещо подобно поне от плана Маршал през 1949 г., пишат Майкъл Хартнет и негови колеги от банката.
Това е поразително само по себе си, но има значение далеч отвъд пазара на облигации, тъй като сривът „заплашва с кредитни събития и ликвидирането на най-масовите сделки в света“, заявяват от Bank of America, включително американските технологични акции, които разбира се имат огромно въздействие върху промените на щатския и световния фондови пазари. „Истинската капитулация е, когато инвеститорите продават това, което обичат и притежават“, добавят от BofA. Тази аксиома си заслужаваше да бъде повторена няколко пъти тази година и миналата седмица не бе изключение. Инвеститорите все още имат възможност да хвърлят кърпата.
И така, трябва ли и ние да го направим? Изкушаващо е, но инвеститорите трябва да внимават да не вземат лоши решения под натиск.
Шармин Мосавар-Рахмани, главен инвестиционен директор в отдела за управление на богатство в Goldman Sachs, препоръчва търпение. „Останете ангажирани“, казва тя и допълва: „Рецесията в САЩ поне отчасти е калкулирана в цените, а неумолимото покачване на долара ще помогне за смекчаване на проблема на Фед с инфлацията. Когато акциите вече са претърпели значителен спад преди началото на рецесията – какъвто е случаят днес – историята показва, че е по-добре инвеститорите да запазят курса си“.
Това е логично. Но запазването на курса ще изисква инвеститорите да преминат към етап пет от своя процес на изцеление и да приемат, че бързото изкачване обратно към последните върхове е много малко вероятно. Доброто старо време няма да се върне.
Засега настроението остава почти навсякъде мрачно, но поне при акциите не е паническо. „Чувстваме се все по-нещастни с такава мрачна перспектива“, споделя Макс Кетнер, анализатор на активи в HSBC. Вечните оптимисти ще кажат, че такава консенсусна мрачност е основание за покупки. Може би. Но Кетнер добавя: „Виждаме само губещи сценарии за следващите няколко месеца“. Или световната икономика се справя добре, в който случай централните банки продължават да повишават лихвените проценти и чувствителните активи като акциите спадат, или икономиката потъва, в който случай акциите падат задължително.
Известният инвеститор Стенли Дракънмилър, който някога е бил заместник на Джордж Сорос в Quantum Fund, звучи като че е по-напред в процеса от много други. „Имам мечи уклон от 45 години. Харесвам мрачните ситуации“, каза той в разговор с главния изпълнителен директор на Palantir Алекс Карп по-рано през септември.
Бичият пазар, който беляза голяма част от това време, се превърна в „хипердвигател“ през последните 10 години след финансовата криза, и сега всички фактори, които го подкрепяха – глобализацията, геополитиката и произтичащата от това ниска инфлация, която улесни все по-хлабавата парична политика – се обърнаха, изтъква той. Сега, според него, „централните банкери не само вдигат крака си от газта, но и натискат спирачките”.
Резултатът: „Има голяма вероятност пазарът в най-добрия случай да остане без промяна за 10 години“.
Ако Дракънмилър е прав, това е потенциално лоша новина за хората, чиято работа е да се опитват да пишат интересни неща за пазарите на седмична база за национални вестници, например, казва Кейти Мартин. Това също ще изисква нулиране на очакванията сред инвеститорите от всякакъв тип.