Инфлацията в еврозоната би трябвало да остане висока и догодина, но е редно да бъде понижена до целта около 2% до 2024 г. Такова мнение изрази членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) и ръководител на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, цитиран от Ройтерс.
В коментар за бизнес радиото BFM той предупреди френските банки да разполагат с големи капиталови резерви.
Ден по-рано ЕЦБ одобри безпрецедентно лихвено увеличение в размер на 75 базисни пункта (б.п.), като сигнализира за последващи ходове на затягане на паричната политика. Това бе най-голямото увеличение в историята на ЕЦБ, ако не се вземе предвид техническата корекция в седмиците малко след началото на паричния съюз.
Сред инвеститорите и анализаторите нямаше заблуда, че регулаторът ще предприеме още една голяма крачка в посока на парично затягане, след като инфлацията в еврозоната достигна 9,1% на годишна база през август. Въпросът обаче беше голяма голяма ще е "базуката" на банката.
С това увеличение ЕЦБ се присъедини към над 40 централни банки по света, в т.ч. Федералният резерв на САЩ, които одобриха повишения от по 75 б.п. в опит да озаптят галопиращата инфлация.
След заседанието управителят Кристин Лагард каза, че банката все още е далеч от т. нар. неутрално равнище на лихвата - такова, което нито стимулира, нито ограничава растежа. "Това, което знам днес, е, че нулевото равнище не е неутрално и че не се намираме на неутрално равнище. Насочили сме се в тази посока. Това ще отнеме допълнително парично затягане на следващите заседания, като темпът и размерът ще се определят от заседание на заседание и на база данните, които получаваме", каза Лагард.
13:49 | 14.09.22 г.
