Канадската централна банка (КЦБ) направи четвърто поредно значително увеличение на лихвените проценти в опит да забави икономиката и да охлади инфлацията, която се ускори до най-високото си ниво от четири десетилетия насам, съобщи Bloomberg.
Служителите на регулатора, водени от управителя Тиф Маклем, повишиха референтния лихвен процент по овърнайт депозитите със 75 базисни пункта до ниво от 3,25% в сряда, което направи Канада лидер сред развитите икономики по най-висока лихва, достигнала най-голямото си ниво от 2008 г. насам. Ходът затвърди репутацията на Маклем като един от най-видните ястреби* сред управителите на централните банки на развитите икономики.
От финансовата институция сигнализираха, че паричното затягане ще продължи и през следващите месеци.
„Като се имат предвид перспективите за инфлацията, управителният съвет все още смята, че лихвеният процент ще трябва да се повиши допълнително“, изтъкват от ведомството.
Дебатът сега преминава към това какви ще бъдат следващите стъпки за Маклем, докато централната банка се опитва да прецени колко още трябва да се повишат разходите по заемите, за да се справи с устойчивата инфлация. Пазарите виждат голям шанс за ново увеличение на лихвата от половин процентен пункт през октомври.
Доходността по 2-годишните канадски държавни облигации се повиши след изявлението с 1 базисен пункт до 3,62%. Националната валута се търгува при 1,3183 канадски долара за щатски долар.
Според изявлението може да се допусне, че КЦБ е готова да премине към по-малки корекции на своята политика и да се оглежда за бъдещ момент, когато служителите ѝ да преустановят цикъла на затягане.
„Тъй като ефектите от по-затегнатата парична политика оказват влияние върху икономиката, ще оценим колко по-високи лихвени проценти трябва да бъдат достигнати, за да се върне инфлацията към целевото равнище“, добавят от централната банка.
Повечето икономисти – включително тези от шестте основни канадски банки – очакваха този ход.
Увеличението на лихвения процент следва изненадващото увеличение от 100 базисни пункта през юли и корекцията в посока нагоре от половин процентен пункт през април и юни, което прави настоящото усилие за затягане едно от най-агресивните досега. Лихвеният процент върху овърнайт депозитите остана на пандемично дъно от 0,25% до началото на март.
Централната банка потвърди ангажимента си да забави ръста на потребителските цени до целта от 2%, като служителите ѝ посочиха, че остават притеснени относно устойчиво високите инфлационни нива.
„За тези, които питат „Стигнахме ли вече?“, КЦБ отговаря: „Все още не“", изтъква Ейвъри Шенфелд, главен икономист в Canadian Imperial Bank of Commerce.
Въпреки че отбелязват, че общата инфлация се е понижила през юли поради спада в цените на бензина, служителите на КЦБ посочиха разширяването на мащаба на ценовия натиск.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.
14:08 | 14.09.22 г.
