Европейската централна банка трябва да избира между чумата и холерата: в еврозоната инфлацията заплашва да излезе извън контрол. В същото време икономиката отслабва. Така че ако ЕЦБ повиши рязко лихвените проценти, за да овладее общото нарастване на цените, това може да задуши икономиката.
Но нарастващата инфлация не дава на централните банки друг избор. Те ще повишат основните лихвени проценти на следващото си заседание следващия четвъртък. Единственият въпрос е колко голямо ще бъде увеличението на лихвите. През август инфлацията в еврозоната отново се повиши и вече е 9,1%. Това е най-високото ниво от въвеждането на общата валута, коментира Ройтерс.
Дълго време ЕЦБ под ръководството на Кристин Лагард се въздържаше от повишаване на лихвените проценти. Тя предполагалаше, че високите темпове на инфлация ще изчезнат от само себе си, тъй като двете основни причини са временни: нарушените вериги за доставки скоро ще се успокоят, а в края на отоплителния сезон цените на енергията ще спаднат, тъй като търсенето ще намалее. Логиката на това - по-високите лихвени проценти не поправят веригите за доставки и не правят петрола по-евтин. Вместо това те забавят икономиката.
Но нещата се развиха по различен начин. Цените на енергията се покачват заради руската агресивна война в Украйна, а следващият отоплителен сезон наближава. Строгата стратегия на Китай за нулеви случаи на Covid-19 продължава да нарушава световните вериги за доставки. Нещо повече, в еврозоната се засилват опасенията, че високата инфлация ще се задържи. Ако това очакване се утвърди, ЕЦБ ще има голям проблем. Защото тогава може да се стигне до спирала на цените на труда.
След това работниците в различните сектори ще се откажат от ограниченията си и ще прокарват по-високи заплати, приемайки, че инфлацията няма да се възпре в обозримо бъдеще. Компаниите повишават цените, за да компенсират по-високите разходи за заплати. В резултат на това общото равнище на цените ще се повишава допълнително, което ще предизвиква верижна реакция.
„Силно повишение на лихвените проценти“
На този фон през юли ЕЦБ дръпна аварийната спирачка и прекрати политиката на нулеви лихвени проценти. Въпреки изненадващо голямото увеличение на лихвения процент с 0,5 процентни пункта обаче ценовият натиск не намалява. Публикуваното в петък проучване на ЕЦБ вероятно ще разтревожи централните банкери: Дългосрочните инфлационни очаквания на потребителите се повишиха и са значително над целевата инфлация на ЕЦБ от 2%.
Затова централните банкери ще се чувстват принудени да демонстрират решителност. „В тази среда централните банки трябва да действат решително", заяви директорът на ЕЦБ Изабел Шнабел на симпозиума на Федералния резерв в Джаксън Хол миналия уикенд. „Колкото по-дълго инфлацията остава висока, толкова по-голям е рискът обществото да загуби доверие в нашата решимост и способност да запазим покупателната способност", каза икономистката. Ако дадена централна банка подцени устойчивостта на инфлацията - което според Шнабел повечето централни банки са направили през последната година и половина - и се забави в промяната напаричната си политика, последващите разходи могат да бъдат значителни.
Ако ЕЦБ се опасява за доверието си, вероятно ще направи стъпка на лихвения процент от 0,75 процентни пункта в четвъртък - това ще бъде най-голямата стъпка в нейната история. Дълго време финансовите пазари предполагаха, че решението ще бъде за 0,5 процентни пункта. Но след като в навечерието на срещата няколко централни банкери призоваха за „силно повишение на лихвите", все повече анализатори и пазарни участници очакват по-значително увеличение. ЕЦБ може би ще се реши на риска да нанесе тежък удар върху икономиката и да потопи еврозоната в рецесия. Счита се, че ако овладее инфлацията, ще ѝ бъдат спестени по-нататъшни увеличения на лихвените проценти.
14:15 | 14.09.22 г.
